Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 4

Влезе в стаята, очаквайки едрият мъж зад бюрото също да е недоволен, задето е бил принуден да чака, но остана озадачен. Защото Махоуни беше човек, който изискваше незабавно подчинение и надаваше пронизителен и дълъг вой, когато не го получеше.

Махоуни посочи със заоблената си брадичка към млада чернокожа жена, седнала на един от двата стола за посетители пред масивното му бюро, и я представи:

— Това е Кей Кайзър.

Кайзър беше облечена с тъмносин костюм, бяла блуза и ниски черни обувки. Дори и седнала, личеше, че е висока. Демарко беше един и осемдесет, а Кайзър сигурно бе най-малко толкова, ако не и повече. И имаше атлетична фигура: хубави рамене, плосък корем, добре оформени мускулести крака. С този ръст сигурно в колежа беше играла баскетбол или волейбол. Пък беше и хубава — сигурно ставаше още по-хубава, когато се усмихне, — но в момента не се усмихваше. Лицето й беше не просто сериозно, беше навъсено.

— Госпожо Кайзър — продължи Махоуни, — това е Джо Демарко. Помага ми от време на време.

Единствената реакция на Кайзър на смътното обяснение за естеството на работата на Демарко беше да впери поглед в лицето му, сякаш за да е сигурна, че би го разпознала в редица от заподозрени. Видя широкоплещест мъж с гъста тъмна коса, сини очи, характерен нос и голяма четвъртита брадичка с трапчинка. Определено хубавец, със сурово лице, макар че самият Демарко изобщо не се смяташе за суров човек.

— Госпожа Кайзър работи в Комисията по ценните книжа и фондовите борси — представи я Махоуни.

О, мамка му, шефе! В какво си се забъркал този път?

Джон Фицпатрик Махоуни имаше широки гърди, широк задник и внушителен корем. Косата му беше гъста и бяла, лицето едро и хубаво, очите сини и воднисти, с мрежа от червени венички в бялото. Очи на заклет пияница.

Махоуни беше демократ и лидер на малцинството в Камарата на представителите. От десетилетия беше представител на Бостънския избирателен район и дълго беше председател на Камарата, но изгуби високия си пост, когато републиканците поеха контрола преди няколко години. Имаше труден характер дори в добрите времена, но откакто изгуби чукчето на председател на Камарата, беше станал още по-непоносим. Напоследък се беше посветил на мисията да върне партията си на власт.

Демарко познаваше Махоуни отдавна и беше наясно с навика му да действа на ръба, но никога не го бе смятал за толкова алчен — или глупав, — че да се забърка в нещо, което да привлече вниманието на КЦКФБ.

Махоуни се надигна от стола си и се обърна към Кайзър.

— Време е да тръгвам… трябва да вляза да гласувам за нещо, но искам да разкажете на Демарко всичко, което разказахте на мен.

— Сър, нямам време да…

— Напротив, имате — отсече Махоуни.

Обикновено в очите на Махоуни блещукаше пламъче, което показваше, че според него животът е игра — особено в присъствието на привлекателна жена, — но не и днес. А посланието му към Кайзър беше ясно: каквото и да беше направил, Махоуни все още беше един от най-влиятелните политици в страната, а тя беше обикновен чиновник от Комисията по ценните книжа и фондовите борси.