Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 52

— Тогава какво са търсели в стаята му?

— Според Макграт… то само той говореше през цялото време… било най-обикновено колежанско събиране. Нали разбирате, всички се напиват, обикалят по стаите, закачат се помежду си и някак се озовали при… Претър! Така се казваше! Ричард Претър!

Подобният на кутийка кабинет на Демарко — без прозорци, с лоша вентилация и климатик, който не работеше от години — беше място, в което той прекарваше възможно най-малко време. Преди няколко години земетресение беше разтърсило Вашингтон — 5,9 по скалата на Рихтер — и беше повредило монумента на Джордж Вашингтон, а Демарко през цялото време беше стоял в кабинета си. През онзи ден беше сигурен, че ще умре. Знаеше, че Статуята на свободата на купола на Капитолия, която тежеше шест хиляди и осемстотин килограма, ще пропадне през изрисувания таван на Ротондата, после ще се продъни през още два етажа и ще се стовари право върху главата му.

След земетресението той не можеше да прекара повече от няколко часа в клаустрофобичното си работно пространство, без да излезе за глътка чист въздух. Всъщност се чудеше дали не е развил лека форма на посттравматичен стрес, но се въздържаше да сподели страховете си с някого, за да не го помислят за лигльо. Сега излезе навън, застана срещу Конгресната библиотека и взе да се закача с един стар служител от охраната на име Лиъри. Демарко се ужасяваше от мисълта, че Лиъри и събратята му са последната отбранителна линия между него и терористите.

Кой знае защо, с Лиъри се заговориха за „Редскинс“. Имаха разногласия по много въпроси, но за едно бяха единодушни: Били Килмър вероятно беше най-добрият куотърбек, който е имал отборът. Килмър имаше къси крака и коремче — всъщност приличаше малко на Лиъри — и изобщо не можеше да тича или да хвърля, но… човече, този тип печелеше мачове.

Демарко се върна в кабинета си — неохотно като къртица, която се прибира в дупката си — и пусна в търсачката името на Ричард Претър. Започваше да си мисли, че в търсенето по интернет прилича на Били Килмър — бавен, но ефективен.

Ричард Претър живееше в Манхатън.

Ричард Претър беше финансов консултант.

Демарко не знаеше с какво точно се занимава един финансов консултант, но най-сетне бе намерил човек, свързан с Дъглас Кембъл, който вероятно знаеше как да използва вътрешна информация, за да спечели много пари. Което събуди у него желание да възкликне нещо глупаво като „опалянка“.

И го направи.

Демарко отдели още един час да събира информация за Претър, опитвайки се да го свърже с помощта на интернет вълшебството пряко с „Рестън Тек“ или със случаите на търговия въз основа на вътрешна информация. Интернет не свърши работа. Той се нуждаеше от Нийл. Реши да сложи точка за деня и да отиде някъде, където има слънце и въздух, хора и алкохол, а може би, когато стигнеше там, щеше да звънне на хубавата приятелка на Алис. И тогава в главата му изникна коментарът на Кей Кайзър за Моли Махоуни.