Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 42

В крайна сметка съседът му даде каквото искаше, обаче му отказа всякаква друга информация от данъчните декларации на Кембъл, затова следващото обаждане на Демарко беше до компания, която извършваше проверки, свързани с кредитни карти.

Моли Махоуни му беше казала, че Кембъл живее доста нашироко, и Демарко искаше да провери дали има данни за това. И най-вече искаше да разбере какви суми дължи Кембъл по кредитните си карти, колко големи са ипотеките на къщите му и дали е вземал големи заеми за коли или яхти. Компанията, на която звънна, работеше предимно за банки, които се стараеха да избягват да отпускат заеми за закупуване на къщи, и им трябваха само името на Кембъл, датата му на раждане и номерът на социалната му осигуровка, за да си свършат работата.

След това Демарко се зае да провери дали Кембъл има криминално досие — в което доста се съмняваше, — а за целта беше достатъчно някоя служба от органите на реда да пусне името в своята база данни. Демарко разполагаше с номерата на няколко полицаи, но почти с всички се бе запознал покрай работата си за Махоуни, и то при обстоятелства, които не биха ги сближили. Един от тях дори се беше опитал да го арестува. Нийл и в този случай би се сдобил с желаната информация, но тъй като отсъстваше, Демарко се обади на Пери Уолас, лукавия шеф на кабинета на Махоуни.

Пери Уолас познаваше няколко ченгета с политически амбиции. Например такива, които мечтаеха за по-престижно назначение в някоя федерална правоохранителна агенция. Най-важното нещо в политиката са връзките и услугите, а Пери Уолас разполагаше с връзки. При нормални обстоятелства Пери би отказал на Демарко да му върши черната работа, но тъй като Демарко работеше по проблем, свързан с дъщерята на Махоуни, той неохотно звънна на някакъв полицай и го помоли да провери Кембъл. Човекът се оказа заместник-началник на полицията във Вашингтон и звънна на Демарко половин час след разговора си с Пери Уолас.

Заместник-началникът, на име Фостър, беше доста раздразнен, че трябва да си губи времето с такава дреболия като проверка на нечие досие. Съобщи на Демарко, че Кембъл не е осъждан и че с изключение на няколко пътни глоби не е имал неприятности със закона повече от двайсет години. Само че преди двайсет години — същата година, когато „Кавълиърс“ бяха изгубили мача за купата „Сайтръс“ — Кембъл бил арестуван за пиянство и нарушение на обществения ред, което не беше покъртителна новина. По онова време обаче го бяха арестували и за възпрепятстване на разследване за убийство, а това беше нещо доста по-сериозно от обикновена младежка лудория.

— Нищо повече — каза Фостър. — Не са му отправени официални обвинения, не е осъден и случаят е прекратен. А от документите, до които успях да се добера, не мога да преценя за какво изобщо става дума. Разполагам само с номера на разследването на полицията в Шарлотсвил и името на детектива, работил по случая. И още нещо. В досието има препратка към друго досие, свързано с някакъв тип на име Ръсел Макграт, арестуван по същото време за почти същите неща, но както ви казах, не се е стигнало до съдебно дело. Изглежда, са ги арестували колкото да ги посплашат, но понеже случаят е отпреди двайсет години, надали някой ще си спомня нещо. Искате ли номерата на случаите и името на детектива?