Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 3

И сега Ал го притежаваше тялом и духом — това беше цената на жеста.

— Не знам — каза Грег. — Може и да се получи, ама е рисковано. Според мен трябва да кажем на Ал какво сме направили — какво направи онази кучка — и какво имаш предвид. Самата идея е хубава, но най-напред трябва да излезем на чисто, да извадим всичко на бял свят. Ал ще те послуша, Тед. Той те обича. Няма начин да изкрейзи.

Тед бавно поклати глава — не заради думите на Грег, а заради онова, в което се беше превърнал. В колежа Грег беше човекът, към когото се обръщаш, ако искаш да си купиш курсова работа или отговорите на теста. Способен беше да те уреди с марихуана, с фалшива лична карта, за да си къркаш, а ако приятелката ти надуе корема, Грег познаваше една жена, която оправяше нещата. Навремето Грег имаше топки и точно затова с Тед се бяха сприятелили и по-късно Тед го нае да води счетоводството на казиното. Но вече не, напоследък топките на Грег се бяха смалили до синапено семе.

Слава богу, поне беше добър счетоводител. Или поне по-добър от Макгрудър.

— Грег, ние не просто изгубихме парите — отбеляза Тед, — важното е как ги изгубихме. А после подправихме счетоводните книги. Не, Грег, няма да кажа на Ал. Ще върна парите и ще финансирам проекта. Ще обърна тази скапана бъркотия в наша полза.

Имаше лимони, затова щеше да си направи лимонада, както все повтаряше смахнатата му майка.

Грег обаче седеше с наведена глава и с вид на човек, на когото току-що са съобщили, че има рак на дебелото черво. После се пресегна да вземе бутилка изворна вода. На Тед му отне секунда, преди да се досети какво се опитва да направи Грег: да вдигне бутилката, без да използва палеца си. Боже!

— Грег, иди да намериш Гюс и го повикай тук — нареди Тед. — Трябва да ангажирам мислите на Макгрудър с нещо друго, докато сложа всяко нещо на мястото му.

2

Когато звънна мобилният на Демарко, зъболекарката бъркаше в зъба му с нещо остро. Той издаде звук, който прозвуча като „Уааа“, за да я накара да престане, погледна кой го търси и осведоми красивата садистка, че трябва да вдигне.

— Той иска да те види незабавно — осведоми го Мейвис.

— На зъболекар съм. Сигурно ще успея след…

— Джо, не ме интересува, ако ще да са ти изтръгнали всички зъби и от дупките във венците ти да шурти кръв. Веднага пристигай!

Когато Демарко се появи, Мейвис го изгледа кръвнишки, което беше необичайно, защото той беше сигурен, че секретарката има за него чувствително местенце в малкия корав орган, който тази ирландка от Бостън наричаше сърце. Допусна, че е недоволна, задето не е успял мигновено да се телепортира от Александрия в Капитолия, а му е отнело половин час. Отпрати го към кабинета на Махоуни с едно рязко нареждане: „Бързо, бързо!“, и той се зачуди какво става.