Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 39

Върху бюрото се виждаше нейна снимка като по-млада, застанала между двойка на средна възраст. Спокойна и усмихната, Кайзър беше ослепителна. Вероятно хората от снимката бяха родителите й — изглеждаха приятни и мили. Освен семейната снимка в кабинета й нямаше нищо лично: никакви хитроумни играчки, никакви растения, никакви плакати на лозе в Тоскана, където е ходила. Явно беше обсебена изцяло от работата си, както твърдеше и Ранди Сойър.

— Имам среща след петнайсет минути — заяви Кайзър, пъхайки документи в куфарчето си. — И няма да ви кажа за делото срещу госпожица Махоуни нищо повече от онова, което ви казах онзи ден. Е, какво искате?

На Демарко му се прииска да се пробва с реплика от един стар нецензурен виц: Значи за свирка и дума не може да става. Но се въздържа.

— Искам да знам дали някога сте разследвали служител на „Рестън Тек“ на име Дъглас Кембъл.

— Не знам за кого говорите, но дори да съм го разследвала, не бих ви казала.

Демарко забеляза нещо в погледа й, някакъв проблясък. Кей Кайзър принадлежеше към рядък вид — адвокат, който не умее да лъже.

Всъщност Демарко не искаше да говори с Кайзър за проведения от Дъглас Кембъл телефонен разговор, за който му беше разказала Моли. Искаше да говори с Ранди Сойър, но когато звънна в кабинета му, научи, че той е на конференция в Лас Вегас. Беше станало модерно държавните агенции да провеждат конференции във Вегас не защото бюрократите имаха желание да поиграят хазарт и да погледат топлес танцьорки, а защото градът им предлагаше прекрасни цени за хотелските стаи. Да, естествено. И понеже Сойър беше заминал да пилее парите на данъкоплатците, а Нийл не беше успял да му помогне, Демарко се оказа принуден да говори с Кайзър.

— Знам от сигурен източник — поде Демарко, вероятно злепоставяйки Ранди Сойър, — че през последните двайсет години някой от „Рестън Тек“ е участвал в големи сделки с вътрешна информация и че властите така и не са заловили извършителите. И понеже знам от източника си, че вие вероятно сте разследвали всички служители на „Рестън“, се питах дали Дъглас Кембъл е бил обект на интерес.

— Кой ви каза за тези случаи? — попита Кайзър.

— Сигурно не бива да ви разкривам — отговори Демарко, — но беше човек от прокуратурата.

Демарко беше много по-умел лъжец от Кайзър. Всъщност, ако лъжата някога станеше олимпийски спорт, Демарко имаше големи шансове да бъде включен в отбора на Америка. Разбира се, Махоуни щеше да бъде златният медалист, но все пак…

— И ако не ми кажете каквото ме интересува — каза той, — адвокатите на Моли ще зададат същия въпрос с дълга официална призовка. Знаете колко досадно може да бъде това.