Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 38

Освен това жената знаеше — както знаеха и всички останали присъстващи конгресмени, — че каквото и да каже, хората ще гласуват така, както вече са решили — съгласно партийната директива. Да не дава господ някой от двете страни на пътеката да се окаже достатъчно смел да се отдели от стадото. Затова политиците държаха речи не с намерението да променят нечие мнение, а за да може избирателите им да видят по местните новини как се борят за някакви щатски облаги.

Ама че скапана система на управление.

Жената най-сетне млъкна. Слава богу! Обаче сега пък някакъв друг тип — демократ, боже как му беше името? — скочи да обясни пред камерите колко греши колежката му. Най-сетне времето за дебати изтече, глупостите свършиха и всички гласуваха, както поначало си бяха решили. Махоуни се надигна от стола — бързаше, защото мехурът му щеше да се пръсне.

— Сър, имате ли минутка?

Махоуни се обърна да види кой го вика. Лобистът Престън Уитман.

Уитман приличаше на онзи актьор, Лиъм Нийсън: беше висок, с големи ръце и огромни стъпала — сигурно носеше четирийсет и девети номер, — с дълъг нос, широка уста и коса, която винаги изглеждаше като пригладена назад от вятъра, все едно току-що слизаше от кабриолет.

Махоуни адски се ядоса, че Уитман е на този етаж на Конгреса. Зърнеше ли лобист тук, го обземаше гняв, какъвто сигурно е обзел Исус, когато е видял търговците в Храма. Аналогията може и да не беше добра, но Махоуни наистина се вбесяваше.

— Извинявай, Престън, но очаквам обаждане от Белия дом — излъга той. — Ако искаш, запиши си час за среща. — Нямаше никакъв шанс Уитман, чиито клиенти не сътрудничеха на Махоуни, да си запише среща при конгресмена и двамата прекрасно го знаеха.

— Трябва да поговорим за дъщеря ви, сър. За Моли. Разполагам с информация, която трябва да чуете.

— За дъщеря ми ли? — Махоуни усети, че лицето му се зачервява. — Чуй ме, Уитман, да не си припарил до семейството ми: нито ти, нито другите змии от Кей стрийт, затова, ако…

— Господин председател, ще бъда в „Хей Адамс“ в седем вечерта. Предлагам ви за благото на дъщеря ви да се видим там на по питие. Трябва да чуете каквото знам, преди да го научи някой друг. Опитвам се да ви помогна, сър.

— Моля? — възкликна Махоуни, но вече говореше на гърба на Уитман, който се бе извърнал и се отдалечаваше.

По дяволите, Моли, направо ме съсипваш.

13

Демарко чакаше пред кабинета на Кей Кайзър вече двайсет минути. Тя не възнамеряваше да нарушава графика си само защото на него му е хрумнало да се отбие. Докато чакаше, той капна от едно шишенце карамфилово масло на показалеца си, пъхна пръста в устата си и натри счупения зъб. Непретенциозното средство, предложено от майка му, изглежда, помагаше, но Демарко беше малко притеснен. На етикетчето на шишето пишеше, че маслото е предназначено за „ароматизиране“ и че трябва „да се избягва контакт с кожата, езика и устните“, което не звучеше добре за зъбен анестетик.

Кайзър най-накрая отвори вратата на кабинета си и раздразнено му даде знак да влезе. Днес беше облечена с бяла блуза с къси ръкави и разкопчана яка и с прилепнал панталон. Единственото й бижу бяха малките златни обици. Тази жена просто сияеше от добро здраве — имаше високи и строги скули, ясни очи, идеален мускулен тонус. Демарко можеше да се обзаложи, че тя поддържа редовен… не, всъщност строг физически режим: фитнес четири пъти седмично, джогинг през ден, избягване на всякаква лоша храна и режим на спане. Със сигурност имаше роботи, които не са толкова дисциплинирани като Кей Кайзър.