Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 169

Някой ден, но не веднага, тя може би щеше да се кандидатира за мястото на Боб. Но независимо дали попаднеше в Конгреса или не, можеше и да погне Джон Махоуни, а тя беше много по-умна от глупавия стар Боб.

64

В десет часа вечерта Демарко седеше на една каменна пейка на терасата от западната страна на Капитолия. Седеше и пиеше коняк от стиропорена чашка. В краката му беше бутилката „Хенеси“, която обикновено държеше в шкафчето в кабинета си. Конякът имаше лечебна цел — в такива моменти Демарко неизменно се нуждаеше от изцеление на душата си.

Беше ясна и безоблачна нощ, времето беше меко и пред Демарко се разкриваше безпрепятствена гледка към Нешънъл Мол и обелиска на Джордж Вашингтон, чак до искрящия бял куб на Мемориала на Линкълн.

Обичаше Вашингтон нощем.

Отпи глътка коняк с огромно облекчение, че не се налага да накланя глава на една страна. Братовчедът на Делрей — неговият нов зъболекар — бе поставил коронка на счупения му зъб и му бе взел само шестстотин долара, а не хиляда, колкото щеше да му вземе предишната мъчителка. Едно беше сигурно — щеше да си плати сметката навреме. Не искаше Делрей да идва да си търси парите. Изобщо никога повече не искаше да вижда Делрей.

Оставаше проблемът с Тина Бърк, майка на две дъщери. Искаше ли да я види отново? Може би Алис имаше право. Може би беше станал на възраст, когато трябваше да се замисли по-сериозно за живота си. Поразсъждава над въпроса, отпи още една глътка бренди и извади мобилния си телефон, макар че все така не беше решил дали да й се обади.

— Искам да поговорим — разнесе се глас зад него.

Демарко извърна глава. Беше Кей Кайзър. Нямаше представа как го е намерила, но подозираше, че тя е способна да намери почти всеки, когото пожелае.

— Здравей — каза той. Но си помисли: О, мамка му!

— Горд ли си със стореното?

— Искаш ли малко коняк?

Тя понечи да каже нещо, да изстреля още някоя остра реплика, но после се отказа.

— Дааа — проточи утвърдително и седна до него.

Той наля в своята стиропорена чашка и й я подаде. Тя отпи глътка, после още една и върна чашката на Демарко.

— Благодарение на теб Моли Махоуни се отърва — отбеляза Кайзър. — В основни линии Кембъл също. Е, гордееш ли се със себе си?

— Не — отговори той. И наистина си беше така. Отговорът му сигурно я изненада. — Обаче Моли не се е отървала, Кей. Няма да отиде в затвора, но ще прави нещо много по-трудно от това да лежи в някой луксозен окръжен затвор.

— Какво по-точно? — попита Кайзър.

Демарко й обясни.

Кайзър кимна, точно както беше сторил и Демарко, и вероятно си помисли същото като Демарко: Това го приемам.

— Ами Кембъл? Той отива в Програмата за защита на свидетелите, така ли? На това правосъдие ли му викаш?

— Няма да отиде в Програмата. Само така си мисли.

— Какво означава това?