Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 167

Планът на Махоуни беше безмилостен. И единственото му морално оправдание беше — ако Махоуни изобщо изпитваше нужда да се оправдава, — че Моли му е дъщеря.

Не че Демарко се притесняваше от съдбата, сполетяла Тед Алън и Ръсти Макграт, и от онова, което предстоеше да се случи на Кембъл. Ни най-малко. Знаеше, че Кембъл е убиец, че Макграт се бе опитал да убие и Кембъл, и съпругата му, и че Тед Алън най-вероятно също е убивал хора, макар че нямаше доказателства за това. Затова не съжаляваше за нещастието, което тези хора си бяха навлекли. Чувстваше се зле обаче, задето е навредил на свестен човек като Кей Кайзър и е корумпирал правосъдната система, за да отърве виновен човек, Моли Махоуни, по-малкото зло.

И тогава Махоуни го изненада. Махоуни обикновено беше твърде себичен, за да обръща внимание на чувствата на другите, но сега сякаш отгатна мислите на Демарко.

— Между другото — каза той, — Моли ще изтърпи наказание заради стореното, но няма да е в затворническа килия.

— Какво искате да кажете? — попита Демарко.

— Днес сутринта говорихме с Мери Пат и аз…

— Казали сте й, че Моли е виновна.

— Да. В основни линии. Не съм й казал какво се е случило с Тед или с Макграт, нито за останалите неща. Никога не би го приела и би ме издала. Обаче й казах, че Моли е помогнала с вътрешната информация и че причината да не влезе в затвора е, че съм дръпнал конците тук-там. Интересното е, че Мери Пат не беше изненадана. Като че ли от известно време е знаела, че Моли е виновна, обаче се е притеснявала да го признае дори пред себе си. Затова седнахме да си поговорим тримата заедно и Мери Пат каза на Моли, че трябва да оправи нещата. Не й остави избор.

— Какво решихте? — попита Демарко и Махоуни му обясни.

Да, това го приемам, помисли си Демарко.

— Обаче има още един проблем, господин конгресмен.

— О, за бога! Сега пък какво? Няма ли всичко това най-сетне да свърши?

— Кей Кайзър е подала оставка, когато научила за сделката на Моли. Има вероятност да си отвори устата пред пресата.

— Може и да си отвори устата, обаче това нищо няма да промени. Не и след признанието на Кембъл. А Сойър и прокурорите също няма да признаят нищо. Обаче оставката й наистина ме тревожи. Нуждаем се от хора като нея, Джо. Тя е умна, корава и неподкупна. Правителството се нуждае от нея. Страната се нуждае от нея. Какво иска тя? Как можем да я убедим да остане?

Най-странна беше непоклатимата увереност на Демарко, че Джон Махоуни, който в редица отношения беше корумпиран човек, всъщност бе говорил искрено. Страната наистина се нуждаеше от Кей Кайзър.