Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 141

На следващия ден Боб ме повика в кабинета си, мънка известно време, после каза, че най-добре да не говоря пред пресата и да оставя нещата каквито са.

— И ти реши да го изнудваш — обади се Демарко.

— Не, не беше така. Може би щях да реша да оставя нещата — искам да кажа, мислех, че Боб постъпи като страхливец, — но просто не бях решила. Не забравяй, че бях само на двайсет и две години. Ако Боб просто ми беше обяснил, че се е паникьосал и че няма да е добре за кариерата му хората да разберат какво се е случило, сигурно щях да се съглася. Обаче той ме заплаши. Заяви, че ако оспоря историята му, всички ще ме помислят за тъпата объркана секретарка, която толкова се е уплашила, че не е запомнила правилно, и че никой няма да приеме думите ми на сериозно. А после най-вероятно щели да ме уволнят.

Е, не обичам да ме заплашват, затова адски се вбесих, задето той ме заплаши. И му заявих, че може да ми целуне големия задник. Казах му, че напускам и вече не работя за него. А после май го изнудих. Предупредих го, че ако прокуратурата не продължи да ми плаща, докато си намеря друга работа, ще разкажа на вестниците какво се е случило всъщност. Разбира се, Боб веднага отстъпи — точно както правят грубияните, когато ги фраснеш в носа.

— И така ти стана председател на Дружеството за опазване на кактусите сагуаро.

— Да. Боб ми обясни, че прокуратурата не може да ми плаща, ако напусна, и че той самият няма достатъчно пари, за да ми плаща. Реших, че сигурно казва истината, защото всъщност съпругата му беше богаташката. Той обаче обеща, че ще се постарае да убеди фондация „Еванс“ да ми плаща за някаква благотворителна дейност. Сигурно е можел да го уреди и без жена му да разбере, защото заплатата ми беше много малка, така че следващия месец получих по пощата чек за сума точно колкото заплатата ми.

— И чековете продължиха да пристигат през следващите осемнайсет години? — попита Демарко.

Мелинда допи бирата си и смачка кутийката с дебелите си ръце.

— Да, а не го очаквах. Мислех, че в даден момент Боб или някой друг ще ми се обади и ще ми каже, че съм имала предостатъчно време да си намеря работа, обаче така и никой не ме потърси. Явно Боб се страхува от последиците, ако престане да ми плаща. Пък и фондация „Синклер Еванс“ раздава милиони всяка година. Кой ще забележи нищожната сума, която Боб плаща на мен?

Е, един тип на име Нийл забеляза, помисли си Демарко.

— Това се случи, Джо. Това е историята. Какво ще стане с мен сега?

50

Мери Пат Махоуни топна пръсти в светената вода и се прекръсти. Махоуни бе казал на Демарко, че след ареста на дъщеря им тя посещава ранната сутрешна молитва, затова той я чакаше до входа на църквата. Тя го забеляза и му се усмихна леко. Изглеждаше изморена.