Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 138

— Не съм казал, че ще съобщя на пресата — възрази Махоуни. — Само ще заплаша Феърчайлд.

— Не — отсече Мери Пат.

— Скъпа, трябва да предприема нещо, не мога да допусна този кучи син…

— Джон, не намесвай дъщеря му. Ясно ли е? Феърчайлд не знае, че момичето е направило аборт, когато е било на шестнайсет, и няма нужда да разбира. И най-добре пресата да не научава нищичко. А другата ти следа, Джо? Онази жена с кактусите?

— Още не съм се разровил докрай. Може и нищо да не излезе, Мери Пат. Възможно е всичко около жената да е законно, а за аборта вече се знае.

— По дяволите, Джо! — плесна длани по бедрата си Мери Пат. — Не чу ли какво казах на Джон? Няма да позволя вие двамата да навредите на нечие друго дете, защото моето е в беда. Ще намерим друг начин да се справим с Феърчайлд.

Ако всички бяха като Мери Пат, светът щеше да е различен, помисли си Демарко.

Махоуни придружи Демарко до асансьора, за да може да говори, без да го чува жена му.

— Забави срещата с Кастиля — нареди той, — върви в Аризона и се поразрови в тази кактусова история.

— Сигурен ли сте, че е разумно?

— Да, делото на Моли ще влезе в съда след месеци, а аз съм наел две бивши ченгета от Капитолия да я наблюдават, в случай че Тед опита нещо. Още пари на вятъра. Така че заминавай за Аризона, а като се върнеш, ще се срещна с Кастиля.

Асансьорът дойде и Демарко влезе в кабината. Преди да се затвори вратата, Махоуни го предупреди:

— И да не си посмял да се върнеш с празни ръце, Джо.

Благодаря ви за подкрепата и насърчението, сър.

49

Мелинда Стоу живееше в паркинг за каравани в предградие на Тусон, наречено Флоуинг Уелс. Имаше голяма каравана с чиста бяла обшивка, а близо до бетонните стъпала към входната врата растяха бодливи растения. Зад караваната се ширеше пустинна местност, която, изглежда, не спадаше към паркинга. Там растеше един-единствен кактус сагуаро, висок по-малко от метър.

Преди да отлети за Аризона, Демарко звънна на Нийл и го помоли да научи повече за Дружеството за опазване на кактусите сагуаро. Нийл отговори, че нямало нищо за научаване — организацията нямала дори уебсайт. Според Нийл дружеството се състоеше само от един човек. Мелинда Стоу беше негов президент и единствен член.

Мелинда беше едра жена с тъмна коса и яркочервено червило. Беше с наднормено тегло, но изглеждаше енергична и здрава. Носеше чехли и безформена рокля, която според Демарко май наричаха „муму“. Ноктите на краката й бяха лакирани в кобалтовосиньо.

Когато Демарко потропа на вратата, тя се усмихна, но после каза:

— Ако си търговец, сладурче, и не си обърнал внимание на табелата „Търговията забранена“ на портала, боя се, че ще трябва да звънна на Джей Би и да го накарам да пусне питбулите.

Допускаше, че тя се шегува за кучетата, но не беше сигурен.

— Не съм търговец, госпожо Стоу. Аз съм от Конгреса и искам да поговорим.

— От Конгреса ли? Да не правиш някакво статистическо проучване? Е, ако е така, нямам нищо против. В момента гледам „Елън“ по телевизията, но хубавец като теб би трябвало да е по-забавен от нейните танци.