Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 136
Майк Лосон
— От медицинския й картон при личния й лекар в Тусон. Забелязах, че е имала проблем с матката.
— Какъв проблем?
— Демарко, откога стана гинеколог? Няма значение какъв проблем, но понеже видях думата „матка“, а не съм лекар, се обадих на един познат лекар, според когото проблемите на момичето вероятно се дължат на усложнения след аборт.
— Вероятно ли?
— Точно така. Освен това забелязах, че гинеколожката на момичето се е консултирала с доктор Арини Кумур в Сан Франциско. Не пише по какъв въпрос, обаче доктор Кумур работи във „Фемили Планинг Асоушиътс“, клиника за аборти. Нещо повече, според данните от кредитната карта съпругата на Феърчайлд и дъщеря му са били в Сан Франциско около седмица преди двамата лекари да разговарят. Следователно момичето е надуло корема, казало на майка си, после двете заминали за Сан Франциско, където момичето направило аборт. Няколко дни по-късно се появили усложнения и то отишло на преглед при своята лекарка.
Ето затова хората търпяха Нийл и му плащаха огромни хонорари.
— Не успях да намеря никакви данни за плащане към клиниката в Сан Франциско, следователно са им платили в брой, а не са използвали медицинската си застраховка или кредитна карта.
— Феърчайлд знае ли за аборта?
— Нямам представа. Докато съпругата и дъщеря му били в Калифорния, според конгресния регистър Феърчайлд е бил във Вашингтон.
— Обзалагам се, че не знае — каза Демарко. — Иначе не би бил такъв гласовит противник на абортите.
Нийл сви рамене. Нямаше смисъл да коментира лицемерието на политиците.
— Е, това е добро, Нийл — каза Демарко. — Нещо друго?
— Може би. Помниш ли, че преди седемнайсет-осемнайсет години, точно преди първия мандат на Феърчайлд в Камарата, той простреля човек? По онова време беше градски прокурор на Тусон и някакъв крадец нападнал него и негова служителка.
— Да, помня. Дори мисля, че една от основните причини да го изберат беше фактът, че той издигна фразата „строги към престъпността“ до нови висоти. Е, какъв е проблемът?
— Ами жената, която била с него…
— Смяташ, че Феърчайлд е имал връзка с нея?
— Не, не. Не мисли толкова жълто.
— Е, какво за нея?
— Седмица след инцидента тя престанала да работи за прокурора и, изглежда, оттогава не е работила въобще освен като продавачка по Коледа. Всеки месец обаче получава чек за две хиляди и петстотин долара. Всъщност чекът е точно за две хиляди петстотин и двайсет долара и осемдесет и три цента — странна сума — и се издава за Дружеството за опазване на кактусите сагуаро.
— Подозираш, че Феърчайлд й плаща за нещо?
— Няма как да разбера. Всъщност чекът е издаден от фондация „Синклер Еванс“.
— Кой е Синклер Еванс?
— Покойният баща на съпругата на Феърчайлд. Бил е строителен предприемач и не е уважавал особено природозащитниците. Съдил е „Сиера Клъб“ два пъти за една година. Още по-любопитното е, че някаква група в Сан Хавиер в Аризона веднъж принудила Синклер да промени частично проекта на някакъв хотел, който иначе щял да унищожи два кактуса сагуаро. В случай че не знаеш, този вид кактуси растат с около два сантиметра годишно, така че, като видиш голям сагуаро в някой уестърн, да знаеш, че е на няколкостотин години и хората биха се разстроили, ако някой го унищожи.