Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 132

— Заместник-министър на финансите е доста нисък пост — сви рамене Пери. — Пък и не могат да попречат на онзи тип от прокуратурата да напусне. Все пак не съм сигурен. Ако заминеш за Пакистан, както иска президентът…

— Да му се не види! — изруга Махоуни. — Трябва ли?

— Ще бъде от полза — изтъкна Пери.

Държавният секретар — жена, която можеше да извади от кожата му дори Дядо Коледа — за пореден път беше вбесил пакистанците. Президентът знаеше, че Махоуни поддържа добри взаимоотношения с министър-председателя на Пакистан — познаваше го от трийсет години, — и държеше Махоуни да замине и да изглади нещата.

Когато президентът го помоли за това, току-що бяха арестували Моли и Махоуни му отговори, че моментът не е подходящ да напуска града. Другата подробност беше, че когато ходиш на места като Пакистан, има голяма вероятност някой да те убие. А сега трябваше да се съгласи да замине и това вероятно щеше да стане още тази вечер. От друга страна, хубаво щеше да бъде да отсъства за няколко дни. Така Демарко щеше да има възможност да говори с гангстера.

— Добре де — изпъшка Махоуни. — Ама Пакистан. Да му се не види! — Той вдигна телефона. — Мейвис, виж дали Джим Стийл от прокуратурата може да се срещне с мен на питие към пет часа, а после ми уговори среща с Хориган. Трябва да се видя с него днес следобед.

Проклетият Томи Хориган! Той беше началник на кабинета на президента и толкова умен политически хищник, какъвто Махоуни не познаваше. Кажеше ли му, че иска да направи услуга на президента и да замине за Пакистан, Хориган тутакси щеше да надуши, че нещо не е наред.

Обаче какво друго му оставаше? В този град се оцеляваше трудно. Още по-трудно, ако дъщеря ти е измамница.

47

Докато шофираше към Филаделфия, Демарко се опита да си изясни отношението към случилото се предишната вечер.

Вечерята с Тина и дъщерите й беше мъчение, не се сещаше за по-подходяща дума. Момичетата бяха осемнайсетгодишни копия една на друга — и на майка си — и си бяха втълпили, че на всяка цена трябва да преценят дали Демарко става за гадже. Започнаха като всички умели разпитващи с няколко леки въпроса, за да го предразположат, после взеха да дълбаят. Разпитваха, при това съвсем не изтънчено, дали има постоянна работа и дали ще я запази. Той усещаше как те мислено отмятат точки от въпросника в главите си, докато им обясняваше, че си има своя къща и здравна осигуровка, плащана от правителството. Откога на осемнайсетгодишните хлапета им пукаше за здравната осигуровка?

После го разпитаха за предишните му връзки. Една от близначките — не беше сигурен коя е Кейти и коя Карън — започна направо:

— Разбрах, че вече си бил женен.

Допускаше, че тази информация е стигнала до Тина през Алис, а после Тина я е предала на инквизиторките му.

— Да, веднъж — каза той, което, разбира се, не беше посрещнато с добро око.

Когато умниците най-накрая отидоха на концерт, той имаше чувството, че е прекарал часове на свидетелската скамейка.

Сексът с майка им след вечерята беше едва ли не компенсация за мъчението, но той вече започваше да изпитва съмнения. Харесваше Тина, но не планираше нищо отвъд следващата им среща. Определено не мислеше за дълга връзка, още не, но явно тя и дъщерите й разсъждаваха в тази посока. Представи си как трите — Тина и онези двенките — го моделират както си пожелаят и това бъдеще му се стори твърде страховито.