Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 130

Демарко пристигна в парка пръв. На паркинга нямаше друг автомобил, затова той тръгна по брега на реката и се загледа към града на отсрещния бряг. Когато чу плясък във водата отляво, установи, че не е сам. Две хлапета ловяха риба — едното чернокожо, другото бяло, на десет-единайсет години. Беше като сцена от роман на Марк Твен, докато едно от децата не извади мобилния си телефон и не започна да пише съобщение. Хлапетата не бяха забелязали Демарко, затова той се отдалечи от брега и се запъти обратно към паркинга, преди да го видят.

Махоуни пристигна след секунди. Беше облечен с ежедневни дрехи и носеше тъмносиня шапка на огромната си глава. Демарко се запита откъде идва шефът му и защо е облечен по този начин. Охраната не беше с него, следователно Махоуни се беше отървал от тях. Поредният признак, че не иска никой да знае за срещата им.

Махна на Демарко и той отиде при него сред група дървета, така че да не се виждат от паркинга или от човек, застанал на отсрещния бряг на реката. Зачуди се дали да не му каже за двете рибарчета, обаче се въздържа, защото се опасяваше, че Махоуни ще настоява да се преместят другаде. Демарко искаше тази среща просто да свърши и той да се прибере у дома и да си легне, защото не беше мигнал почти цяла нощ.

Махоуни започна с думите:

— Ето какво ще направиш…

Когато замълча, Демарко беше толкова слисан, че за миг не можа да проговори, а когато си възвърна дар словото, прояви глупостта да попита:

— Сериозно ли говорите?

— А на теб сериозен ли ти изглеждам? — кресна Махоуни. — После, като видя изражението на Демарко, додаде: — В момента изобщо нямам нужда да ми се правиш на бойскаут.

Демарко пък изобщо нямаше намерение да се прави на бойскаут. Не го шокира фактът, че планът на Махоуни беше незаконен и включваше подкопаването на дейността на две, може би три, правителствени служби.

Шокира го хладнокръвната жестокост в плана на Махоуни.

Тед Алън изобщо не биваше да притиска мечока в ъгъла.

46

Махоуни се върна на Капитолия, облече костюм и вратовръзка и запали пура. Никой нямаше да се осмели да му каже, че не може да пуши в собствения си кабинет.

И така. Какво можеше да даде на тези типове, за да ги принуди да направят каквото иска? Привика Пери Уолас в кабинета си. Големият мозък на Пери щеше да роди отговора.

Когато се яви, Пери имаше вид, все едно е спал с костюма, с който беше облечен — а може и да беше точно така. Нямаше нищо необичайно в това Пери да не мигне цяла нощ, за да накара политиците да се огънат пред волята на Махоуни.

Стигнаха до извода, че с Ранди Сойър ще се справят лесно, защото след няколко месеца щеше да се освободи постът заместник-министър на финансите. Пери беше попаднал на информация, че човекът, който заемаше поста в момента, се връща в инвестиционното банкиране. Беше пресметнал, че двете години на държавна работа са му стрували около двайсет милиона и това му стигаше.