Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 133

Може би.

Докато вървеше към къщата на Ал Кастиля, Демарко се учуди от огромния брой градински статуи. Озадачи го най-вече фигурата на чернокожия жокей до пощенската кутия — как така някой афроамериканец още не му беше изритал главата? Но като се има предвид кой е Ал Кастиля, може би не беше толкова чудно.

Завари Кастиля да играе триспонтов билярд в мазето на къщата си. Домакинът беше едър, висок над метър и деветдесет, с прошарена коса, коремче и яки мишци. С него беше мургав мъж с тяло като на тежкоатлет лека категория. Мъжът беше с тъмни очила, което беше странно, защото мазето на Кастиля беше слабо осветено, само с една лампа над масата за билярд. Онзи с очилата явно беше бияч — бияч, който вижда на тъмно.

Кастиля не вдигна очи към Демарко веднага. Остана приведен над щеката, преценявайки следващия си удар.

— Играеш ли? — попита той.

— Не, никога не съм играл сериозно — отговори Демарко. — Само за развлечение.

— Да, вече никой не играе истински билярд. Всички играят Осма топка. По дяволите, всеки може да играе Осма топка. За това тук трябва наистина да си майстор.

На билярдната маса имаше две бели топки, едната от които с жълто петно, и една червена. Кастиля рязко замахна с щеката и връхчето уверено удари бялата топка с жълтото петно. Тя направи три спонта, преди да удари другата бяла топка, после просто близна червената. Демарко не знаеше дали ударът е добър, но явно Кастиля го прецени така.

— Дори Минесота Фатс не е способен на такъв удар! — възкликна той и се извърна към бияча с тъмните очила. — Нали, Делрей?

Делрей не каза нищо. Делрей определено внушаваше страх.

Кастиля остави щеката си върху масата и за пръв път погледна Демарко.

— Направо невероятно колко приличаш на баща си — каза той. — Познавах го, докато работеше за Таляферо. Знаеше ли това?

— Не.

— Е, познавах го. Изглеждаш досущ като него. Малко е зловещо.

Какво да отговориш на това?

— Както и да е, какво искаш? — попита Кастиля. — Проверих те, след като се обади, но установих само, че си адвокат, който работи за Конгреса. Така че, ако идваш да говорим по някакъв правен въпрос, за някои от проклетите изслушвания, които вие, клоуни такива, постоянно спретвате във Вашингтон, направо се омитай. Може и да познавах баща ти, ама няма да обсъждам правни дивотии без адвоката си.

— Въпросът няма нищо общо с Конгреса — каза Демарко. — Идвам да поговорим за един човек, който работи за вас. Реших, че ще ви е интересно да научите какви ги върши.

— Кой? — попита Кастиля.

— Тед Алън.

— Алън не работи за мен. Доколкото знам, работи за някаква фирма. „Индиго Гейминг“. Нали така, Делрей?

Делрей отново не отговори. Дали пък не беше глухоням?

— Добре — съгласи се Демарко, — Тед работи за „Индиго Гейминг“ и вие нямате нищо общо с фирмата. Обаче нека все пак да ви кажа какви ги върши той.