Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 111

— Слушай дамата — скастри сина си Дейв.

— Полицай Тори — поде Ема, — ще арестувате Кембъл за пиянско поведение на публично място или както там се нарича на правен език. Ако не е пиян, по-късно ще му се извините и ще го пуснете, но мога да се закълна, че двамата цял следобед са се наливали с бира на мача и сега продължават. Кембъл със сигурност е пиян.

— Харесва ми — обади се Дейв. — Този път тия задници не отиват на мач за купата и университетът няма да им изпрати адвокат да ги измъкне от кашата, в която са се забъркали.

Стив Тори влезе в бара и кимна на ченгето на входа. Барът беше претъпкан със студенти, които заедно с джубокса вдигаха страхотна шумотевица. Само че хлапетата се смълчаха, когато в бара влезе второ ченге.

Кембъл и Макграт седяха сами на маса на десетина метра от вратата. Макграт пиеше бира, а пред Кембъл се мъдреше безцветно питие, което би могло да е водка или джин. Когато Макграт забеляза Ема да влиза зад ченгето, той я погледна и поклати глава. Този път не се усмихваше.

Стив Тори даде знак на другия полицай и двамата се запътиха към масата.

— Господа, бихте ли станали? — каза Дейв Тори.

— Моля? — попита Кембъл, но се изправи и едва не падна. Без съмнение беше пиян.

Макграт не помръдна.

— За какво става дума? — попита той.

— Сър, помолих ви да се изправите. Искам и двамата да ми покажете документ за самоличност. А после искам да се приближите и да облегнете ръце на тази стена, за да проверя дали не носите оръжие.

— Няма да позволя да ме обискирате — заяви Макграт. — Нямате основателна причина.

— Господине, подозирам, че не знаете нищичко за основателната причина — отсече Стив Тори. — Аз обаче знам, че в момента вие оказвате съпротива на законна заповед, издадена от служител на реда. А сега се изправете, дайте ми портфейла си и опрете ръце на стената.

Макграт поседя още мъничко, после се изправи. За разлика от Кембъл нито изглеждаше пиян, нито говореше като пиян. Стив Тори прегледа документите на двамата мъже, а през това време Кембъл се олюляваше и едва смогваше да пази равновесие. Ема имаше чувството, че той всеки момент ще припадне. После й хрумна още нещо: зачуди се дали Макграт не е пробутал нещо в питието му, за да го контролира по-лесно.

Тори обискира първо Кембъл и междувременно Кембъл попита:

— По дяволите, какво става, Ръсти? Защо тези типове се заяждат с нас?

Макграт не отговори.

Когато приключи с Кембъл, Тори обискира Макграт — бавно и по-обстойно. Забеляза издутина в десния заден джоб на джинсите му. Бръкна вътре и измъкна пакетче с фъстъци. Бяха се натрошили, защото Макграт беше седял върху пликчето.

— Натрошили сте фъстъците си — каза Тори и подхвърли пликчето до портфейла на Макграт. Макграт продължаваше да мълчи.

— Добре, господин Кембъл, вие очевидно сте под влиянието на алкохол, затова ви арестувам за непристойно пиянско поведение на публично място.

— Не можете да го направите! Може ли, Ръсти?

— Сложете му белезници — нареди Тори на другия полицай и Кембъл повече не се възпротиви.

Щракнаха му белезниците и го изведоха от бара. Беше десет сантиметра по-висок от полицая, който го водеше.