Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 113

— Но защо?

— Защото според мен Макграт е социопат и отстранява хората, които биха могли да го вкарат в затвора. Освен това смятам, че си е наумил да ги очисти, преди да имат възможност да свидетелстват на процеса на Моли.

Тя обясни на Демарко, че нито Кембъл, нито Макграт имат алиби за нощта, в която е умрял Претър, но и че не е успяла да открие доказателства да са били в Ню Йорк. После помълча, обмисляйки следващия си ход. Досега интересът й към случая беше половинчат, но Демарко усети, че Макграт е успял да я предизвика.

— Дали Нийл не се е върнал? — зачуди се тя. — Трябват ни някои факти. Разполагаме само с теории и догадки. Искам да помоля Нийл да провери парите, внесени в сметката на Моли, и…

Не, не, не! Това беше последното, което искаше Демарко. За щастие, в този миг Ема забеляза нещо, което отклони мислите й.

— Ти! — кресна тя на един от градинарите. — Ей, ти? Внимавай с корените на онова дърво, за бога!

— С пирените ли? — попита човекът и Ема се разкрещя на клетника на испански.

Когато приключи с наставленията към помощниците си относно грижата, която трябва да проявяват към растенията й, тя се извърна и погледна Демарко. Той неистово размахваше ръка пред лицето си.

— Какво правиш?

— Пчела!

— О, за бога, престани да я гониш и я остави да отлети. Няма да те убие.

— Може и да ме убие — възрази Демарко и изпита облекчение, че насекомото най-сетне се бе отказало от злобното си нападение. — Досега не ме е жилила пчела. Току-виж, съм се оказал алергичен към отровата и изпадна в аналгетичен шок или…

— Анафилактичен шок, глупако, и вероятността е само един процент. По дяволите! Трябва да говорим с Кембъл.

— Какво искате, да му се не види? — попита Кембъл, когато отвори вратата и видя Демарко и Ема на верандата си.

Беше облечен с долнище на анцуг и бяла фланелка и изглеждаше като човек в последен стадий на смъртоносен махмурлук. Тънката му руса коса беше залепнала за черепа, целият се потеше, а лицето му беше пепеляво сиво.

— Трябва да поговорим — заяви Ема.

— Майната ви! — изруга Кембъл. — Майната ви и се махайте от имота ми!

— Господин Кембъл, алергичен ли сте към фъстъци? — попита Ема.

* * *

Човек със силна алергия към фъстъци може да получи респираторен дистрес, припадък, хипотония, уртикария, повръщане… и дори да умре. Но когато Ема предположи, че Ръсти Макграт планира убийството на близкия си приятел Дъг Кембъл със ситните и обикновено безвредни ядки, Кембъл викна:

— Вие сте луда! Носел пакетче с фъстъци в джоба си, голяма работа! Това нищо не доказва!

— Фъстъците бяха на прах, господин Кембъл — възрази Ема. — Видях ги. Според мен са стрити умишлено, за да ги пъхне по-лесно в храната ви. В даден момент сте щели да отидете до тоалетната или да се разсеете с нещо друго и Макграт е щял да поръси храната ви с фъстъци и да ви убие.

— Купи си пликче фъстъци за мача. Хората ядат фъстъци по време на бейзболните мачове. А после просто е седнал върху тях, за бога. Не ги е стривал!

— Макграт знае ли, че сте алергичен към фъстъци? — попита Ема.

— Разбира се. Казах на момчетата, докато учехме в колежа, а веднъж онзи негодник, който играеше резервен защитник, сложи няколко фъстъка в пицата ми. Мислеше, че ще е забавно да види какво ще стане. За щастие, Бърза помощ пристигна навреме. Само защото Ръсти знае за алергията ми обаче, не е доказателство, че иска да ме убие. Познавам го от двайсет години. Бяхме съотборници.