Читать «Ридание (Книга първа от „Псалмите на Исаак“)» онлайн - страница 28

Джин Ли Там се зачуди колко ли от това вече бе известно на баща й и реши, че вероятно идеята първоначално е била негова.

6.

Рудолфо

Рудолфо дремна два часа в една от каруците с припаси. Сънуваше червенокосата дама, когато бойната тревога го събуди. Надигна се от купчината празни чували, извади меча си и скочи ловко на земята.

Затича покрай строяващите се войници и се насочи към шатрата си. Отдавна се бе научил да не ползва леглото и шатрата на бойното поле. Грегорик го очакваше.

— Е? — попита Рудолфо.

Грегорик се ухили.

— Прав бяхте, милорд. Ентролузиански съгледвачи. Омагьосани.

— Видяха ли това, което трябваше?

Грегорик кимна.

— И се оттеглиха бързо, когато обявих тревога.

— Много добре. Това ще им даде причина да се върнат бързо в лагера си. А нашите съгледвачи?

— Също са омагьосани и ги следват.

Омагьосаните съгледвачи бяха почти невъзможни за забелязване, ако не ги очакваха. Но Рудолфо ги очакваше. Бяха дошли. Бяха видели Исаак. Бяха си тръгнали. И петима от най-добрите и смели горяни ги следваха.

— Много добре. Искам да ми доложат лично.

— Да, милорд.

Рудолфо се обърна и влезе в шатрата. Очите на металния човек сияеха леко в мрака.

— Исаак, добре ли си?

Металният човек избръмча и се раздвижи. Очите му замигаха бързо.

— Да, милорд.

Рудолфо се приближи до него и приклекна.

— Не вярвам, че ти си отговорен за гибелта на Уиндвир.

— Намекнахте за нещо такова. Но аз знам какво помня.

Рудолфо се замисли за миг.

— Това, което не помниш, може да се окаже по-важно. Липсващото време между посещението при брат Чарлс и появата ти на площада, преди да изречеш заклинанието на Ксум И’Зир. — Той погледна към меча си. Светлината от очите на Исаак хвърляше проблясъци по излъсканото острие. — Не мисля, че е било повреда. Сетберт, надзорникът на ентролузианските градове-държави има човек, който знае как се пишат вашите метални свитъци. Дори си има собствен метален човек.

— Не разбирам. Андрофрансините и Сивата гвардия са особено внимателни…

— Стражите може да се подкупят. Вратите да останат отворени. Ключовете да изчезнат. — Рудолфо потупа металното коляно. — Ти си истинско чудо, приятелю, но подозирам, че не разбираш човешкия капацитет за добро и зло.

— Чел съм за това — въздъхна металният човек. — Но вие сте прав, не го разбирам.

— Надявам се никога да не го разбереш. Имам и други въпроси към теб.

— Ще отговарям искрено, милорд.

Рудолфо кимна.

— Добре. Как се повреди?

Металните клепачи на Исаак трепнаха изненадано.

— Вашите хора ме нападнаха, милорд. Мислех, че го знаете.

— Моите хора те откриха в един кратер и те доведоха веднага при мен.

— Не, преди това.

Рудолфо поглади брадата си.

— Разкажи ми повече.

— Огньовете стихнаха, светкавиците престанаха и аз се върнах в библиотеката, за да може брат Чарлс или някой друг да ме унищожи за престъплението ми. Но бяха останали само пепел и овъглени камъни. Почнах да викам за помощ и вашите хора се появиха с мрежи и вериги. Опитах да се измъкна и те ме нападнаха. Паднах в кратера. После дойдоха другите и ме доведоха при вас.