Читать «Ридание (Книга първа от „Псалмите на Исаак“)» онлайн - страница 26

— Изчакай, Неб. Дори да не се случи през следващите година-две, не е страшно. Нямам връзки с вашия директор, но познавам няколко археолози, които ми дължат услуги. Като станеш пълнолетен, няма да ни трябва позволение от сиропиталището. Аз ще уредя нещо. — Той се усмихна. — Но няма да е много пленително.

За момент Неб си помисли, че баща му може и да го обича наистина, и се усмихна.

— Благодаря, брат Хебда.

Неб остави крушата, пронизан от болката от загубата. Досегашното сковано, празно чувство все още го обграждаше, но в сърцевината си усещаше въртенето на нажежен нож.

Повече никога нямаше да види брат Хебда. Нямаше да има срещи в сенчестия парк на сиропиталището. Онази първа прегръдка щеше да остане последна. И нямаше да ходи на експедиция в Изпепелената пустош.

Неб опита да избута мъката, но тя се съпротивляваше. И не можа да спре напиращите сълзи.

Джин Ли Там

Джин Ли Там беше сигурна, че Сетберт ще я повика точно тази нощ. Подозираше, че баща й би искал да стори това, което се очакваше от нея, и да научи повече за заговора на надзорника. Част от нея се чудеше дали не знае достатъчно и дали не би било най-добре просто да го прониже между ребрата. Разбира се, в повечето редки случаи, когато я привикваше напоследък, я претърсваха съвсем надлежно.

Но Сетберт не я призова. Вместо това свика генералите си на съвет и махна на Джин Ли Там да се оттегли. Тя му беше благодарна за това.

Затвори платнището на шатрата и привърза звънчета към долния му край, така че да не може да се отвори безшумно. Още от девойка беше обучена да използва всички методи на куртизанка, за да се пази и да поддържа притока на информация към клана Ли Там.

Легна в леглото с копринения костюм за езда, дори не събу мокасините, а ръката й придържаше тънкия, извит кинжал. Преди банкета бе скрила малък пакет, омотан в тъмно наметало. Можеше да се омагьоса, да се шмугне край стражите на Сетберт и да стигне в лагера на Скитащата армия преди сутринта.

Но само ако Рудолфо изпратеше човек. В такъв случай щеше да е сигурна в скритото послание на набързо изречените думи.

„Изгрев като теб принадлежи на Изтока с мен.“ Но Рудолфо беше натискал по-силно на думата „изгрев“ и бе обърнал „изток“, освен това бе завъртял леко пръстите си на „принадлежи“, придавайки усещане за спешност.

Съобщението гласеше, че е наложително да напусне лагера и да тръгне на запад преди изгрева.

А съобщението зад съобщението бе още по-интригуващо: Рудолфо знаеше отнякъде невербалния език на клана Ли Там. „Акцентът“ му беше малко остарял, но предлагаше по-официално звучене.

Преди банкета се готвеше да побегне на югозапад, към Изумрудения бряг, да пътува омагьосана, докато се отдалечи достатъчно, така че да няма риск да я познаят.

Но сега й бе поднесено ново предложение, по ясен и находчив начин.

Този Рудолфо може и да беше суетен. Но в очите му имаше твърдост, а пръстите му по китката й се движеха с отработена насоченост.

Тя задряма леко, ослушвайки се за звънчето на входа.

Джин Ли Там се събуди с нечия ръка на устата. Посегна към малкия си кинжал и замахна, но друга ръка хвана китката й. Тя започна да се дърпа.