Читать «Ридание (Книга първа от „Псалмите на Исаак“)» онлайн - страница 24

В това имаше смисъл. Кръвната магия бе разрушила единствения му дом. Нещо невиждано в Познатите земи от времената, когато бездомните бяха дошли от пясъчните бури на далечния юг. Невиждано откакто Ксум И’Зир, разгневен заради убийството на седмината си синове от учените книжовници на П’Андро Уим, бе превърнал Стария свят в Изпепелената пустош.

Неб се чудеше дали не може да говори, защото е полудял. Но пък лудите едва ли размишляваха за собственото си състояние.

Войниците се отдалечиха и той се надигна. Тази нощ нямаше да спи повече. Звездите висяха ниско в мъгливото небе.

Неб се смъкна от каруцата и се върна в шатрата. Приближи се до масата и си взе круша и парче хляб. Отхапа от сладкия плод и се замисли за думите на войниците.

„Само боговете знаят какво са изровили в Изпепелената пустош.“

Помнеше последното посещение на баща си, преди три месеца. Беше се върнал от поредните разкопки и носеше на Неб квадратна метална монета, която сияеше ярко въпреки възрастта си. Брат Хебда беше развълнуван.

— Този път намерихме нещо хубаво, Неб. Олтар от времето на и’зиритските бунтовници.

Неб помнеше тези уроци. Епохата на смеещата се лудост бе продължила петстотин години след края на Стария свят и бе белязана с хаос, анархия и безумие, поразило осемдесет процента от населението, чак до четвъртото поколение след апокалипсиса. Според някои Ксум И’Зир бил скрил осма какофонична смърт в заклинанието си, след като го бе сътворил в мрачните краища на света. Последно отмъщение заради една от любимите му жени, пленена, изнасилена до смърт и убита в последната нощ на изготвянето на магията. Но традиционалистите настояваха, че преувеличенията за древните магии са достатъчно голям проблем, без да се добавят и новости. И двата лагера бяха съгласни, че ако не бяха франсините — монашеско движение, специализирало се в човешката психика и нюансите в поведението на хората и приматите, — човечеството щеше да се е самоунищожило. И’зиритските бунтовници бяха малка секта от оцелели, които налудничаво почитаха клана И’Зир. Те тачеха децата на падналите лунни магове за борбата им срещу, а по-късно и за унищожението на научното движение, което бе привлякло П’Андро Уим още като младеж.

Франси Б’Йот, посмъртният основател на франсинския орден, бе по-стар от Уим, но също бе повлиян от ранните дни на научното движение. Откритата кореспонденция между Уим и Б’Йот бе довела до взаимодействието и последвалото обединение на двете секти.

Неб разбираше защо баща му бе толкова развълнуван от находката. И’зиритските олтари разполагаха с малки библиотеки — два или три затворени съда с пергаменти. Понякога имаше и мумифицирани мъченици, носещи знака на клана И’Зир, прогорен над сърцата им.

Неб завъртя монетата в дланта си и се взря в гравирания образ.

— Кой е това?

— Дай да видя. — Баща му разгледа монетата. — Третият син, Вас И’Зир. Той е бил крал маг на Аелис. — Паркът на сиропиталището бе тих, защото останалите деца бяха на училище. Брат Хебда винаги го освобождаваше от занятия, когато идваше на посещение, и учителите не възразяваха. Той се наведе, монетата лежеше в отворената му длан, и посочи. — Ако се вгледаш, ще видиш гравюрата около лявото му око. А ако погледнеш по-внимателно, ще забележиш, че окото е изрязано от нощен камък. Казват, че това му помагало да надзърта в невидимия свят и да сключва пактове за кръвната магия. — Брат Хебда му я върна.