Читать «Ридание (Книга първа от „Псалмите на Исаак“)» онлайн - страница 25

Неб я вдигна към светлината и я държа, докато не различи тъмното око.

— Благодаря, брат Хебда.

Баща му се усмихна.

— Няма защо. — Той понижи глас и се огледа. — Искаш ли да знаеш какво още открихме?

Неб кимна.

— Архикнижовникът не ми позволи да се приближа, но зад фигурата на олтара са намерили сейф на Руфело.

— Наистина ли? — опули се Неб.

Брат Хебда кимна.

— Да. При това съвсем непокътнат.

Неб беше мяркал мехослугите, които брат Чарлс, архиинженерът, бе пресъздал с помощта на книгата на Руфело. Държаха ги затворени в долните нива на библиотеката, но един аколит го бе взел на проучване веднъж и тогава бе успял да зърне един. Слугата тракаше, когато ходеше, и от радиатора му излизаше пара. Беше висок към три педи и по-ръбест от металните хора от времената преди П’Андро Уим и Ксум И’Зир. Все пак наподобяваше достатъчно на картините и Неб можеше да види приликите. Слугата бе избрал книга и бе изчезнал в един от многобройните скрити асансьори.

— Дали вътре има негови рисунки? — Айедос Руфело бе една от любимите му фигури от старата история. Работите му датираха още отпреди времето на П’Андро Уим и бе посветил живота си на разгадаване научните мистерии на Първия свят.

— Едва ли — отвърна баща му. — Знаеш защо. Покажи колко добре са те научили в училище.

Неб загледа монетата и напрегна паметта си. Откри нужния отговор и вдигна глава с усмивка.

— Защото и’зиритите не биха запазили научните трудове на Руфело. Ксум И’Зир е виждал в научното движение заплаха за магията, а по-късно разпръснатите последователи са убили седемте му синове.

— Точно така — одобри баща му и на лицето му се появи горда усмивка. — Но виж колко интересно. Макар и след години човекът, който е построил този олтар, е използвал научно изобретение на Руфело, за да предпази тайните си.

— Защо го е направил? — Неб реши, че сигурно вътре е било скрито нещо важно.

Брат Хебда сви рамене.

— Може да е еретично евангелие или част от кодекса на нисшите заклинания. Заповядаха ми да го донеса тук веднага, охраняваше ме цял отряд елитни сиви гвардейци. Яздихме ден и нощ и дори омагьосахме конете за тишина. Един от мехослугите ще разгадае комбинацията на ключалката, но се съмнявам, че съдържанието ще бъде оповестено някога.

Неб се намръщи.

— Иска ми се и аз да бях там. — Това бе една от експедициите, за които бе кандидатствал.

Хебда сложи ръка на рамото на момчето.

— Някой ден ще ти отпуснат стипендия. „Търпението е в основата на науката и изкуството“ — изрецитира той един от пасажите на Уимската библия.

— Надявам се.

Брат Хебда го прегърна. Рядко го докосваше и Неб смяташе, че е по-тежко да си родител, отколкото андрофрансин. Но този път го прегърна здраво с яката си ръка.