Читать «Рейтингът, рейтингът!» онлайн - страница 4

А Анди пишеше… Описваше своята истина, която макар и тъжна бе хубава. Харесваше се или пък щеше да се хареса на много хора. Анди обаче никога нямаше да узнае това. В това се състоеше орисията му.

Някъде към три след полунощ някой наруши тишината. „Нещото“ разби прозорецът му и се натресе във всекидневната. Търкулна се два пъти и се удари в крака на стола. Анди го вдигна — масивен камък — гранит, ако се съдеше по оскъдните му познания по минералогия, обаче без ръбове. Нямаше нищо по него освен един надпис, който гласеше:

„Анди, престани да се ебаваш с рейтинга. Ще те убия!“

Анди изпусна камъкът и повърна върху него. Повърна кръв, макар и да знаеше, че това е невъзможно за човек, който няма стомашно-чревни проблеми — беше го чел в медицинския колеж, преди да напусне. Повърна и бръмбари — едни такива черни, с остри рога и дълги крака — видя как се удължават тънките червени ивици, когато те се разбягаха по гладкия под.

„Трябва да ги изтрия. Преди кръвта да се е съсирила…“ — помисли си той и се хвана като удавник за сламка за трезвата мисъл. Изстреля се като ракета в банята и се върна с една бяла кърпа.

Бърса в остатъка от нощта.

На сутринта телефона иззвъня отново и наруши неспокойния сън на Анди. Все още сънен той стана и се затътри към телефона. Не помнеше нищо от съня си, не знаеше нищо, а намотаните чаршафи зад него говореха друго: „Знаеш, Анди, не се прави на идиот. Ти просто не искаш да си спомниш. Не можеш и не искаш, иначе ще умреш!“

— Ало, Анди ти ли си? Виж какво, излизам на пазар, таксито ме чака и нямам много време. Как върви при теб?

— Страхотно, Мили. — изблея в слушалката Анди.

— Сигурен ли си? Струва ми се, че гласът ти не е като хората. Да не си болен, а? Вземи аспирин или нещо облекчаващо…

— Нищо ми няма, Мили, добре съм. В страхотна форма, само малко съм сънен. — Но Анди знаеше, че не е добре. Болеше го цялото тяло. — Ти как си?

„Аз й зададох въпрос, Боже господи. И тя няма да ми се разсърди затова!“

— Аз съм в отлична форма, скъпи. Като свършим романа ще те водя на почивка. Ходил ли си на Бахамите?

— Не, Мили. — и искаше да продължи „Обичам те Мили“, но вместо това каза първата глупост, която се появи на върха на езика му — не съм ходил, пък и нямам бански.

— Ооо, ще си купиш, глупчо. Хайде залавяй се за работа!

— Сядам веднага.

И Анди седна, дори не си оправи леглото. Писа цял ден и половината от нощта. Писа докато не му излязоха мазоли по ръцете. Даже не усещаше повече болката — Мили я беше изцерила. Тя беше вълшебница.

Анди дописваше четвъртата глава, когато дочу странният шум. Беше като шум от пукащи се пуканки, но в момента Тод Смарт целуваше Даян и затова не му направи особено впечатление. Нещата се развиваха добре и скоро след като умреше чичото на Даян, те щяха да се оженят, пък и сумата си я биваше — двеста хиляди долара плюс ценни книжа. Чакаха ги безоблачни дни освен ако… освен ако този шум не престанеше.

А той не престана.