Читать «Рейтингът, рейтингът!» онлайн - страница 5

Анди вдигна глава и видя. От това, което видя му излязоха свитки пред очите. Повърна слуз, примесена с жлъчка — гадна зелена субстанция, от която му прилоша, стомахът му се свлече надолу към задника и се смеси с червата му. Столът изкърца и скоро Анди се озова с поглед вперен в тавана и въображение, което казваше на марсианците да не го ядат.

Стената пред бюрото на Анди се беше напукала, мръсният тапет се беше разкъсал, сякаш някой го бе раздрал с шило и мазилката зад него зееше — големи разкривени букви, като тези върху надгробната плоча на леля му Сюзън:

„Анди, не се ебавай с шибания рейтинг. Ти вече си мъртъв!“

„Нне се ебавам… Вече не се…“ — рече сухо Анди.

Анди припадна.

Телефонът звънна на следващата утрин. И на по-следващата, и на по-следващата… Анди не спираше да пише — сядаше веднага щом Мили се обади и щом болката попремине — силна пареща болка, която се зараждаше зад гръдната му кост, но за да го тормози още повече се разпростираше към ребрата и гърба. Анди страдаше, но страдаше безмълвно — като мъченикът на своя кръст, защото Анди беше открил вече своя кръст. И той се наричаше Мили, и Анди с удоволствие би се полюшвал на него. Още малко, още една глава, още един ред…

Анди не дописа този ред, защото гръм удари земята и разтресе всичко. Грохотът удави и последната молитва на Анди, гробовен глас се зароди в грохота и се пренесе с цялата си сила и мощ в мозъка му.

„Не се ебавай с проклетия рейтинг, кучи сине! Скоро ще умреш.“

Навън валеше порой. Не спираше и нямаше такива изгледи за близките няколко часа. Анди също плачеше, но неговите сълзи щяха да пресъхнат и то много скоро. „Съвсем скоро“ — пееха русалките, а някъде там Тод Смарт имаше своята Даян и заедно пропиваха парите на чичо й.

Телефонът иззвъня и на следващата утрин, но никой не го вдигна. Анди Пътлър беше отпрашил с гълъбите. „Карцинома Езофаги“, бе казал патолога с димяща в устата цигара, сиреч рак на хранопровода. „Мнооого метастази, бе братче, къде си бил в гъбите толкоз време. Що не дойде по-рано?“

Никой не слушаше патологът, а той си работеше — сам, оплескан в кръв, въртеше скалпелът като че ли беше молив и рисуваше — да рисуваше само че розите му бяха прекалено кървави. И на вкус бяха такива. Казват, че патоанатомите опитват от всичко.

Шепа архидяволи се изсипаха в пъкала, сякаш ги гонеше самият Свети Петър с инжектор в ръка (имай предвид инжекция). Изсипаха се точно пред Луцифер и го поздравиха:

— Здравей, Луцифер! Да живее името ти!

— Млъкнете, простаци! — изкряска им Луцифер, сякаш бяха не дяволи, а безразборно бъбрещи ученички. И се отдаде отново на блаженството си.

Един от най-старшите дяволи се приближи до него и плахо прошепна в ухото му:

— Аве, Луцифер, да изтрием ли образът на блондинката?

— Каква блондинка? — извика Луцифер с глас понесъл всички несгоди на Ада.

— Как каква, Луцифер, онази, която обитаваш вече три месеца — Мили Сейндж, онази заради която епископът… — не посмя да се изхили дяволът, защото бе внезапно прекъснат. Пък и не трябваше.

— Мили? — прошепна залисано Луцифер — А, да изтрийте я. Все едно никога не е съществувала.