Читать «Развратницата» онлайн - страница 4
Джек Лондон
Той се изсмя с недоверие и леко докосна косата й с устни — толкова леко, че тя не усети.
— Скъпо дете да забравим всичко това, каквото и да е то. Аз искам да ти кажа колко много те обичам…
От нея се изтръгна рязък вик, преизпълнен с възторг, а
след това стон:.
— Твърде късно!
— Твърде късно? — повтори той с изненада.
— Ах, защо го направих? Защо го направих? — стенеше Лорета.
Нед усети как студена тръпка стяга изведнъж сърцето му.
— Какво? — попита той.
— О, аз… той… Били. Аз съм такава развратница, Нед! Зная, че никога вече няма да ми проговориш.
— Този… ъ-ъ-ъ… този Били — започна със запъване той. — Брат ли ти е?
— Не… той… Аз не знаех. Бях толкова млада. Какво можех Да направя? О, аз ще полудея! Ще полудея!
Тъкмо тогава Лорета усети неговото рамо и прегърналата я ръка да се отпускат. Нед леко: се отдели от нея и леко я положи на голямо кресло, където тя зарови лице и зарйда наново. Той свирепо засука мустаците си, след това притегли друго кресло и седна. .
— АЗ… аз не разбирам — рече той.
— Толкова съм нещастна! — нареждаше Лорета.
— Защо нещастна? — Защото,.. той… той иска Да се омъжа за него.
Лицето на мъжа мигновено се проясни и Нед сложи успокоително ръка върху нейните ръце:
— Такова нещо не може да направи нещастно никое момиче — забеляза той с тон на мъдрец. — Това, че не го обичаш, не е причина… разбира се, ти не го обичаш?
Лорета заклати глава и замърда рамене в знак на буйно отрицание.
— Нали?
Башфорд искаше да бъде сигурен.
— Не! — потвърди тя необуздано. — Аз не обичам Били! Не искам да обичам Били!
— Понеже не го обичаш — продължи самоуверено Башфорд, — няма причина да си нещастна, само защото ти е направил предложение за женитба. Но
Тя зарйда пак и сред риданията възкликна:
— Там е бедата! Съжалявам, че не го обичам! О, да можех да умра!
— Слушай, скъпо дете, — ти се тревожиш за дреболии. — Другата му ръка последва първата и легна върху нейните. — Това се случва на жените всеки ден. Само защото си променила решението си или не си била сигурна в чувствата си, защото си (да употребя малко по-груб израз) отрязала квитанцията на някой мъж…
— Отрязала квитанцията! — Девойката беше вдигнала глава и го гледаше със замрежени от сълзи Очи. — О, Нед, да беше само това!
— Само това? — запита той с глух глас и ръцете му бавно се дръпнаха от нейните. Нед понечи да заговори, но си замълча.
— Но аз не искам да се омъжа за него! избухна Лорета.
— В такъв случай аз не бих се омъжвал — посъветва я.
— Но аз съм длъжна да го направя.
— Длъжна си да го направиш? Тя кимна.
— Това е много силна дума.
— Зная, че е — съгласи се тя, като се мъчеше да спре треперенето на устните си. След това продължи преспокойно:
— Аз съм развратница, ужасна развратница. Никой не знае каква развратница съм аз…. освен Били.
Настъпи мълчание. Лицето на Нед Башфорд беше сериозно и той изгледа Лорета със странен поглед.
— Той… Били знае? — попита най-сетне той. Неохотно кимване и пламнали бузи бяха единственият отговор.
Той се поколеба вътрешно за миг с вид на плувец, който се готви да скочи във водата.