Читать «Развратницата» онлайн - страница 2

„Джак ми напомни непременно да ти кажа, че «плуването е чудесно» — пишеше в писмото си госпожа Хемингуей, — и също «да си донесеш рибарските такъми». Госпожа Хемингуей писа в писмото си и други неща. Писа му, че най-после била готова да му представи една съвършено вярна, неопетнена и невинна жена. «Простодушна, по-чиста пъпка на женствеността никога не е разцъфтявала на нашата планета» — беше единият от начините, по които формулираше примамливите си доводи. А на съпруга си каза победоносно: «Ако не го оженя Нед тоя път…», и остави недоизречена ужасната алтернатива, за която й липсваха или достатъчно думи да я изкаже, или достатъчно въображение да си я представи.

Противно на всичките си предчувствия, Лорета откри, че не е нещастна в Санта Клара. Наистина, Били й пишеше всеки ден, но писмата й причиняваха по-малко мъка, отколкото присъствието му. А и терзанието да бъде разделена с Дейзи не беше толкова жестоко, колкото беше очаквала. За първи път в живота тя не се губеше, затъмнена от блясъка на ярката и зряла хубост на Дейзи. При тези благоприятни обстоятелства Лорета бързо изпъкна на преден план, а госпожа Хемингуей скромно и безсрамно се оттегли на заден план.

Лорета започна да открива, че не е бледо светило, отразяващо чужд блясък. Съвсем неволно тя се превърна в център на един малък свят. Когато седеше на пианото, имаше някой да й обръща страниците на нотите и да изразява предпочитания за едни или други песни. Когато изтървеше кърпичката, имаше някой да я дигне. А имаше и някой да я придружава, когато отиваше на разходка или да бере цветя из полята. Научи се също да хвърля въдици в тихи вирове и под буйни улеи да оплита коприненото влакно и влакното от черва на копринена буба в храстите.

Хемингуей не обичаше да обучава новаци и ходеше на риба повечето сам или не отиваше изобщо и с това оставяше на Нед Башфорд предостатъчно време да преценява Лорета като външност. И тя отговаряше на всичките изисквания на философията му. Погледът на сините й очи беше прям като на момче и поради задълбочеността си им се възхищаваше и се въздържаше да изтръпва при двуличието, което неговата философия го караше да вярва, че се спотайва в глъбината им. Тя притежаваше миловидността на стройно цвете, нежността на багрите, извивките на фин порцелан и всичкото това му доставяше огромно удоволствие.

Лорйна разцъфтяваше. Много скоро започна да проявява и личен характер. Тя откри своя собствена воля и свои собствени желания, които не бяха вечно преплетени с волята и желанията на Дейзи. Джак Хемингуей й угаждаше, Алис Хемингуей я глезеше, а Нед Башфорд се грижеше предано за нея. Насърчаваха нейните прищевки, смееха се на лудориите й, а тя започна да проявява прелестната безобидна тирания, която се крие у всички хубави и нежни жени. Обстановката действуваше като приспивателно върху старото й желание да остане да живее при Дейзи. Това желание не я измъчваше вече, както през дните на приятелството й с Били. Колкото повече се беше виждала с Били, толкова по-сигурна беше ставала, че не би могла да живее без Дейзи, Сега колкото повече се виждаше с Нед Башфорд, толкова повече забравяше колко много й трябва Дейзи.