Читать «Развратницата» онлайн - страница 6

— Е, тогава… ама трябва ли?

— Трябва!

— Той… аз… ние… — замънка момичето. После изтърси: — Аз му позволих и той ме целуна.

— Продължавай — с отчаяние заповяда Башфорд.

— Това е всичко — отвърна тя.

— Всичко? — изрече той с безгранично съмнение.

— Всичко? — В нейния глас прозвуча не по-малко безгранично учудване.

— Искам да кажа… ъ-ъ-ъ нищо по-лошо? — Той долавяше със смайване собствената си нескопосност.

— По-лошо ли? — Лорета беше явно озадачена. — Като че ли може да има нещо по-лошо! Били каза…

— Кога го е казал? — неочаквано се заинтересува Башфорд.

— В писмото си, което получих тая сутрин. Били каза, че моите… нашите… нашите целувки били ужасно нещо, ако не се оженим.

На Башфорд му се виеше свят.

— Какво друго каза Били? — попита той.

— Той каза, че когато една жена позволи на някой мъж да я целуне, тя винаги се омъжва за него… че било ужасно, ако не го направи. Такъв бил обичаят, каза той; а аз казвам, че това е лош, проклет обичай и аз не го харесвам. Зная че съм ужасна — добави тя предизвикателно, — но такава съм си.

Башфорд разсеяно извади цигара.

— Имаш ли нещо против, ако запуша? — попита той, като запали клечка кибрит.

След това изведнъж се съвзе.

— Прощавай — възкликна той и захвърли и кибрита, и цигарата. — На мен не ми се пуши. Съвсем не исках да кажа това. Това, което исках да кажа, е…

Той се наведе над Лорета, хвана я за ръцете, след това седна върху облегалката на креслото и нежно я прегърна с едната си ръка.

— Лорета, аз съм глупак. Сериозно го казвам. И искам да кажа още нещо. Искам да станеш моя жена. Той зачака плахо в настъпилото смълчаване.

— Няма ли да ми отговориш? — настоя той.

— Съгласна съм… ако…

— Да, продължавай. Ако какво?

— Ако не трябва да се омъжа за Били.

— Не можеш да се омъжиш за двама ни — почти изкрещя Нед.

— Ами не е ли обичайно… каквото… каквото каза Били?

— Не, не е обичайно. Кажи, Лорета, ще се омъжиш ли за мен?

— Не ми се сърди — свенливо се нацупи тя. Нед я сграбчи в прегръдките си и я целуна.

— Жалко, че не е обичайно — промълви тя с премалял глас сред тази прегръдка, — защото тогава би трябвало да се омъжа за теб, Нед.., скъпи… нали?

Информация за текста

Jack London

Източник: http://dubina.dir.bg

Сканиране и обработка: Сергей Дубина, април 2003

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2187]

Последна редакция: 2006-12-17 19:10:19