Читать «Развратницата» онлайн - страница 5

— Разкажи ми го, Нед говореше много твърдо. — Трябва да ми разкажеш всичко.

— И ти… и ти ще можещ… да ми простиш?? — попита девойката с плах, едва чут глас.

Нед се подвоуми, пое дълбоко дъх и се хвърли надолу с главата:

— Да — изрече той безразсъдно. — Ще ти простя. Разправяй!

— Нямаше кой да ми каже т започна тя. — Ние бяхме двамата заедно толкова много. Аз не знаех нищо за живота… тогава.

Лорета замълча да си събере мислите. Башфорд нетърпеливо хапеше устни.

— Само да бях знаела… Тя замълча пак.

— Да, продължавай! — подтикна я Нед.

— Ние бяхме заедно почти всяка вечер.

— С Били? — поиска да знае той толкова свирепо, че я стресна.

— Да, разбира се, с Били, Бяхме заедно толкова много… Само да бях знаела… Нямаше кой да ми каже. .. Аз бях толкова млада.

Устните й се приотвориха, сякаш за да заговори отново, и тя го загледа със страх.

— Мизерникът! При това избухване Нед Башфорд скочи на крака и вече приличаше не на отегчен елин, а на страшно ядосан млад мъж.

— Били не е мизерник, той е добър човек — зашити го Лорета с твърдост, която изненада Башфорд.

— Сега, предполагам, ще ми кажеш, че виновна за всичко си била само ти — забеляза той саркастично. Тя кимна.

— Какво? — кресна Нед.

— Виновна бях само аз — твърдо заяви девойката. — Не е трябвало да му позволя. Аз си бях крива.

Башфорд спря да кръстосва стаята и когато заговори, в гласа му прозвуча примирение:

— Добре — каза той. — Не обвинявам ни най-малко теб, Лорета. И ти се държа много честно. Но Били е прав, а ти не си. Трябва да се омъжиш.

— За Били? — попита тя с губещ се, далечен глас.

— Да, за Били! Ще се погрижа за това. Къде живее той? Аз ще го накарам.

— Но аз не искам да се омъжа за Били! — извика тя, обзета от паника. — О, Нед, нали няма да направиш такова нещо?

— Ще го направя — отговори той строго. — Трябва. Разбираш ли?

Лорета зарови лице в тапицираната облегалка на креслото и избухна в буря от страстни ридания.

Единственото, което Башфорд можеше да различи отначало, както се вслушваше, беше:

— Но аз не искам да се разделя с Дейзи! Не искам да се разделя с Дейзи!

Той мрачно закрачи насам-натам, после спря да послуша от любопитство:

— Отде можех да зная?… У-у-у-у-у — плачеше Лорета. — Той не ми каза. Никой друг никога не ме е целувал. Никога и наум не ми е идвало, че една целувка може да бъде толкова ужасна… докато, у-у-у-у… докато той не ми писа. Аз получих писмото едва тая сутрин.

Лицето му светна. Той като че ли започваше да проумява.

— Само за това ли плачеш?

— Н-не.

Сърцето му се сви.

— За какво плачеш тогава? — поиска да знае той с безнадежден тон.

— Защото ти каза, че трябвало да се омъжа за Били. А аз не искам да се омъжа за Били. Не искам да напусна Дейзи. Не знам какво искам. Да можех да умра!

Нед събра сили за още едно усилие.

— Виж какво сега, Лорета, бъди разумна. Какви са тия приказки за целувки? Ти не си ми разправила всичко.

— Аз… аз не искам да ти разправя всичко.

Тя го изгледа умолително в настъпилата тишина.

— Трябва ли? — най-сетне нерешително попита тя.

— Трябва — каза той повелително. — Трябва да ми разправиш всичко.