Читать «Пяната на дните» онлайн - страница 69

— Не зависеше от мен — обади се Шик. — Няма ли на тоя свят справедливост?

— Не съм чувал за такова нещо — каза завеждащият производствената част. — Впрочем доста съм зает.

Шик напусна кабинета. Върна се при завеждащия личен състав и попита:

— Може ли да ми платите?

— Кой номер сте? — осведоми се онзи.

— Цех 700. Инженер.

— Добре.

Той се обърна към секретарката си и нареди:

— Направете необходимото.

Сетне заговори по вътрешния си предавател:

— Ало, трябва ми за подмяна инженер от тип 5 за цех 700.

— Ето — рече секретарката и подаде на Шик един плик. — Вътре са вашите сто и десет дублезона.

— Благодаря — каза Шик и си тръгна.

Размина се с инженера, който щеше да го замести — мършав рус младеж с уморен вид, — отправи се към най-близкия асансьор и влезе в кабината.

XLIX

— Заповядайте — извика стругарят на плочи и погледна към вратата.

Беше Шик.

— Добър ден — поздрави той. — Идвам за записите, които ви оставих.

— Да направим сметката — каза стругарят. — Трийсет записани страни на плочи, изработка на матрици, гравиране с пантограф на двайсет номерирани екземпляра, общо сто и осем дублезона. Отбивам от цената до сто и пет.

— Ето — каза Шик. — Имам чек за сто и десет дублезона, ще го подпиша и вие ще ми върнете пет дублезона.

— Добре — рече стругарят на плочи, отвори чекмеджето си и му подаде нова-новеничка банкнота от пет дублезона.

Очите на Шик постепенно помръкваха.

L

Изис излезе. Никола караше колата. Той погледна часовника си, сетне проследи Изис с очи, докато тя влезе в дома на Колин и Клое. Никола носеше нова униформа от бял габардин и фуражка от бяла кожа. Беше се подмладил, но угриженото му лице издаваше дълбок смут.

На етажа на Колин стълбището внезапно се стесняваше. Изис можеше да пипне едновременно перилото и стената, без да разперва ръце. От килимчето бе останал само лек мъх, който едва покриваше дървените стъпала. Тя се изкачи до площадката, пое си дъх и позвъни.

Никой не отвори. На стълбището беше съвсем тихо, само от време на време, когато някое стъпало хлътваше, се дочуваше едва доловимо пропукване, последвано от плисък.

Изис повторно позвъни. Усещаше как желязното езиче на камбанката трепти от другата страна на вратата. Поразтърси вратата и тя внезапно се отвори.

Изис влезе и се спъна в тялото на Колин. Той лежеше на пода, извърнал лице настрани и изпънал ръце напред. Очите му бяха затворени. В преддверието цареше полумрак, само около прозореца имаше леко сияние, но светлината не проникваше вътре. Колин дишаше спокойно. Спеше.

Изис се наведе, коленичи до него и го погали по бузата. Кожата му леко потръпна и очите под клепачите мръднаха. Той попремигна, погледна Изис и отново се унесе. Изис го разтърси. Колин седна, прозина се с ръка пред устата и каза.

— Спях.

— Да — рече Изис. — Не спиш ли вече в леглото си?

— Не — отвърна Колин. — Исках да изчакам доктора тук, а после да изтичам за цветя.

Той изглеждаше напълно объркан.

— Какво има? — попита Изис.

— Клое — промълви Колин. — Пак взе да кашля.