Читать «Пяната на дните» онлайн - страница 67

Апаратите бяха с различна големина. Шик добре познаваше всичко. Той работеше в дъното на един цех, трябваше да надзирава правилното действие на машините и да дава нареждания на хората как да ги поправят в случай на авария, когато например някоя от тях откъснеше парче от тялото на работник.

За да се пречиства въздухът, дълги струи бензин бликаха напреко из помещението, като проблясваха с мазни отражения. Около тях се кондензираха изпаренията, металните прашинки и капките вряло машинно масло, които пръскаха право нагоре. Шик вдигна глава. Тръбата продължаваше да се вие над него. Той стигна до клетката на асансьора, влезе и затвори след себе си вратата. Натисна копчето, извади от джоба си книга на Партр и се зачете в очакване да стигне долу.

Глухият удар на платформата върху металния буфер го изтръгна от унеса. Той излезе и отиде в кабинета си — стъклена, слабо осветена будка, от която можеха да се наблюдават цеховете. Седна, отново отвори книга и продължи да чете, леко замаян от пулсацията на флуидите и от грохота на машините.

Рязък дисонанс го накара да вдигне очи. Той се помъчи да открие откъде идва подозрителният звук. Една от пречиствателните струи внезапно бе спряла посред залата и бе застинала хоризонтално във въздуха, разсечена на две. Четирите машини, които дотогава беше обслужвал, се тресяха. Отдалече се виждаше как мърдат и как пред всяка от тях постепенно се свлича по един човешки силует. Шик захвърли книгата и се втурна навън. Изтича до командното табло за струите и бързо натисна една ръчка. Прекъснатата струя висеше неподвижно. Приличаше на сърп, а пушекът от четирите машини се виеше спираловидно. Шик загърби таблото и се спусна към машините. Те бавно спираха да действат. Прикрепените към тях хора лежаха на земята. Поради гривните десните им крака бяха препънати под странен ъгъл, а десните им ръце бяха отсечени от китката нататък. Кръвта им се възпламеняваше при досега с метала и във въздуха се носеше отвратителната миризма на изгорена жива плът.