Читать «Пяната на дните» онлайн - страница 66

— Да — отговори Клое.

Под дясната й гръд имаше мъничък кръгъл белег.

— Оттук ли я извадиха, след като загина? — попита професорът. — Голяма ли беше?

— Около метър, струва ми се — отвърна Клое. — С двайсетсантиметрови венчелистчета.

— Мръсна работа!… — промърмори професорът. — Нямали сте късмет, подобни размери се срещат рядко.

— Убиха я другите цветя — обясни Клое. — По-специално един цвят от ванилов храст, който ми донесоха накрая.

— Странно — озадачи се професорът. — Не съм предполагал, че ванилията може да окаже такова въздействие. Смятах, че решаващи ще бъдат хвойната и акацията. Знаете ли, медицината е игра за глупаци… — заключи той.

— Така е — потвърди Клое.

Професорът я преслуша и се изправи.

— Добре е — заяви. — Разбира се, следи са останали…

— Нима? — промълви Клое.

— Да. Единият ви дроб е почти извън строя.

— Няма значение — каза Клое. — Щом другият е наред!

— Ако нещо стане и с него, ще бъде неприятно за мъжа ви.

— А за мен? — попита Клое.

— За вас ще бъде късно — отсече професорът и добави: — Не искам да ви плаша излишно, но много внимавайте.

— Много внимавам — рече Клое.

Очите й се разшириха. Тя срамежливо прокара ръка в косите си.

— Какво да правя, за да съм сигурна, че няма нищо да прихвана? — Гласът на Клое звучеше жално.

— Не се безпокойте, моето момиче, засега няма основание за тревога — успокои я Манжманш и се озърна. — Предишният ви апартамент ми харесваше повече, изглеждаше по-хигиеничен.

— Да — потвърди Колин, — но вината не е наша…

— Вие с какво се занимавате? — осведоми се професорът.

— Изучавам това-онова — отговори Колин. — И обичам Клое…

— Вашата работа носи ли ви доходи? — продължи професорът.

— Не — отвърна Колин. — Не върша работа в обичайния смисъл на думата.

— Ясно ми е, че работата е нещо отвратително — прошепна професорът, — но дейността, която на човек му е по сърце, обикновено е недоходна, понеже…

Той не довърши мисълта си. След малко додаде:

— Миналият път ми показахте един изумителен уред. Тук ли е още?

— Не — каза Колин. — Продадох го, но все пак мога да ви предложа нещо за пиене.

Манжманш мушна пръсти под яката на жълтата си риза и се почеса по врата.

— Да вървим. Довиждане, млада госпожо.

— Довиждане, докторе — рече Клое.

Тя се сгуши в леглото и издърпа завивките до брадичката си. Лицето й беше ясно и нежно на фона на светлосините чаршафи с пурпурни фестони.

XLVIII

Шик премина през пропуска и пъхна картата си в перфоратора. Както обикновено, се препъна в прага на металната врата, която водеше към цеховете, и облак от пара и черен дим го блъсна в лицето. Шумове долитаха до него: глухото боботене на главните турбогенератори, скърцането на конвейерите, чиито ленти се плъзгаха върху кръстосаните железни греди, фученето на силните ветрове, които шибаха ламаринения покрив. Коридорът беше мрачен, на всеки шест метра висеше по една червеникава крушка, чиято светлина лениво сълзеше по гладките предмети и лъкатушеше по грапавините на стените и пода. Под краката на Шик очуканата ламарина беше топла и на места пробита. През дупките се виждаше ниско долу тъмночервената паст на каменните пещи. Над главата му гъргореха течностите в тръбопроводите, боядисани в сиво и червено. При всеки удар на механичното сърце, чието налягане огнярите поддържаха, металното скеле се накланяше напред и вибрираше. По повърхността на стените избиваха капки, които при по-усилен труд се отронваха. Сегиз-тогиз някоя такава капка падаше върху врата на Шик и той потреперваше. Водата бе мътна и миришеше на озон. Коридорът завиваше в дъното, където подът беше решетъчен и през него се съзираха цеховете отдолу. — Пред всяка масивна машина имаше по един човек, който се бореше да не бъде разкъсан от стръвните зъбчати колела — десният му крак беше захванат в тежка желязна гривна. Тези окови се отваряха само два пъти на ден: по обяд и вечер. Хората се бореха с машината, за да докопат металните части, които изхвърчаха с дрънчене от тесен отвор в горния й край. Ако изпуснеха някоя част, тя падаше обратно в зейналата паст, сред гъмжилото от предавки, където се извършваше синтезата.