Читать «Пяната на дните» онлайн - страница 6

— Ами… попитах я дали обича Жан-Сол Партр и тя ми отговори, че колекционира трудовете му… Тогава й рекох: „Аз също…“ А после всеки път, когато й кажех нещо, тя отговаряше: „Аз също…“ И обратното… Та накрая, за да направя екзистенциалистки опит, й заявих: „Много ви обичам“, а тя отвърна: „О!“

— Значи опитът е бил неуспешен — отсече Колин.

— Да — каза Шик. — Но тя все пак не си тръгна. Тогава рекох: „Аз отивам натам“, а тя отговори: „Аз пък не“, и добави: „Отивам нататък.“

— Изключително — отсъди Колин.

— Тогава казах: „Аз също.“ И се озовавах навсякъде, където се озоваваше и тя…

— И как завърши това? — попита Колин.

— Хм… — отвърна Шик. — Става време за лягане. Колин се задави и изпи половин литър бургундско вино, за да се оправи.

— Утре ще ходим с нея на пързалката — сподели Шик. — Неделя е. Ще дойдеш ли с нас? Решихме, че сутринта ще има по-малко хора. Доста се притеснявам, понеже лошо карам кънки, но ще можем да си говорим за Партр.

— Ще дойда… — обеща Колин. — Ще дойда с Никола, той може да има и други племеннички.

III

Колин слезе от метрото и се заизкачва по стълбите. Оказа се, че е сбъркал посоката, и се наложи да обиколи спирката, за да се ориентира. С жълта носна кърпичка провери откъде духа вятърът, който поде цвета на кърпичката и го наложи върху голяма сграда с неправилни форми: тя придоби облика на пързалката „Молитор“.

Пред него се намираше зимният басейн. Колин го загърби и през страничния вход влезе във вкаменения организъм, като премина през двукрила остъклена и летяща врата с медна решетка. Показа абонаментната си карта, която намигна на контрольора през двете си стари дупки. Контрольорът откликна със заговорническа усмивка, но не пропусна да направи трети отвор в оранжевото картонче и то ослепя. Колин невъзмутимо я мушна при банкожите в нотния си портфейл и пое вляво, по гумиподирания коридор, който водеше към кабинките. На партера нямаше свободни места. Тогава той тръгна нагоре по бетонната стълба, като се разминаваше със същества, чийто висок ръст се дължеше на вертикални плоски железа, прикрепени към нозете им, и които въпреки очевидните спънки се стараеха да придадат естественост на своите подскоци. Мъж в бял пуловер отвори на Колин една кабинка и прибра бакшиша, даден му за почерпка, но който той явно възнамеряваше да похарчи за храна, ако се съдеше по притворния му вид. Сетне го остави в подобното на килия помещение, като преди това нехайно надраска с тебешир инициалите на клиента върху четвъртита черна дъска, предназначена за целта. Колин забеляза, че човекът има глава не на човек, а на гълъб, и се зачуди защо са му възложили да обслужва пързалката, а не басейна.

От пързалката се носеше овална глъчка и музиката, която се разнасяше от проснатите навред околовръст високоговорители, я усложняваше. Шумът от краката на кънкьорите още не беше достигнал звуковото ниво, характерно за върховите часове, когато наподобява тропот на цял полк по оплискан с кал паваж. Колин се мъчеше да открие Ализ и Шик, но те явно не бяха на леда. Никола щеше да дойде по-късно, понеже имаше работа в кухнята: трябваше да приготви обяда.