Читать «Пяната на дните» онлайн - страница 5

— Само едно нещо куца — оплака се Колин, — форте педалът за разбития жълтък. Би трябвало да сложа специална система за включване, защото ако се свири някое по-отривисто парче, в коктейла падат късове омлет и ти засядат в гърлото. Ще го оправя. Засега е достатъчно да се внимава. За сметаната натискаш клавиша сол в долна октава.

— Ще си приготвя един коктейл по темата на „Хладна любов“ — каза Шик. — Ще стане страхотен.

— Той е в килера, който превърнах в работилница — рече Колин, — понеже предпазните плоскости още не са завинтени. Ела да отидем там. Като начало ще го наглася за два коктейла по двеста грама приблизително.

Шик седна на пианото. В края на мелодията предният капак рязко се отвори и се показа цяла редица чаши. Две от тях бяха пълни догоре с апетитна смес.

— Уплаших се — промълви Колин. — По едно време изсвири фалшива нота. Слава Богу, че имаше хармония.

— Хармонията от значение ли е? — попита Шик.

— Невинаги — отвърна Колин, — щеше да бъде прекалено сложно. Само някои допълнителни регулиращи връзки. Пий и заповядай на трапезата.

II

— Този пастет със змиорка е превъзходен — каза Шик. — Кой ти даде идеята да го включиш в менюто?

— Идеята е на Никола — отговори Колин. — Всеки ден една змиорка идва, по-точно идваше в умивалника през крана за студената вода.

— Странно — каза Шик, — а защо?

— Подаваше глава и изсмукваше зъбната паста, като стискаше тубата между зъбите си. Никола използва само американска паста с анасонова есенция и явно тя я е изкушавала.

— Как я е уловил? — осведоми се Шик.

— Сложи цял ананас на мястото на тубата. Когато ядяла пастата, тя успявала да я преглътне и да прибере главата си в чешмата, но с ананаса това не било възможно и колкото повече се дърпала назад, толкова повече зъбите й се впивали в ананаса. Никола…

Колин прекъсна разказа си.

— Какво Никола? — попита Шик.

— Колебая се дали да ти кажа, може да ти развали апетита.

— Карай, щом си почнал — рече Шик, — почти съм се нахранил.

— В този момент Никола влязъл и отрязал главата й с бръснач, а после пуснал да тече вода от крана и тялото паднало.

— Това ли е всичко? — попита Шик. — Дай ми още малко пастет. Надявам се, че тя има много роднини в тръбата.

— Никола е сложил паста за зъби с малинова есенция, за да провери… — заяви Колин. — Я ми кажи, тази Ализ, за която спомена…

— Смятам да се заема с нея — рече Шик. — Срещнахме се на една сказка на Жан-Сол. Двамата бяхме легнали по корем под подиума и така се запознахме.

— Как изглежда?

— Не ме бива в описанията — каза Шик. — Хубава е…

— Аха! — възкликна Колин. Никола се върна, като носеше пуйката.

— Седнете при нас, Никола — покани го Колин. — В края на краищата сме почти роднини, както каза Шик.

— Първо ще се погрижа за мишките, ако господата нямат нищо против. Няма да се бавя, пуйката е нарязана… ето и соса.

— Ще видиш — обърна се Колин към Шик. — Това е сос от разбито манго и хвойна, зашит в обвивка от преплетени телешки филета. Натискаш и той излиза на лентички.

— Страхотно! — възкликна Шик.

— Ще ми разправиш ли как се запозна с нея?… — продължи Колин.