Читать «Пяната на дните» онлайн - страница 8

— Изобщо не ми споменавай — каза Шик. — Цяла нощ стоях до чешмата, за да издебна и уловя някоя, но при мен идват само пъстърви.

— Никола сигурно е способен да приготви нещо и от тях! — увери го Колин и като се обърна към Ализ, добави: — Вашият вуйчо е изключително даровит.

— Той е гордостта на семейството — отвърна Ализ. — Майка ми не може да си прости, че се е оженила за математик, докато брат й така преуспява в живота.

— Баща ви е математик?

— Да, той е преподавател в Колеж дьо Франс и член на Академията или на нещо от тоя род — заяви Ализ. — Просто е за окайване… на трийсет и осем години. Трябвало е да положи повече старание. Добре, че е вуйчо Никола.

— Нали и той ще дойде днес? — попита Шик.

От светлите коси на Ализ лъхаше омаен парфюм. Колин леко се отдръпна встрани.

— Мисля, че ще закъснее. Сутринта нещо му беше хрумнало… Защо и двамата не дойдете у дома на обяд?… Тъкмо ще разберем какво е замислил.

— Добре — каза Шик. — Но ако смяташ, че ще приема подобно предложение, значи имаш погрешна представа за света. Трябва и ти да си намериш момиче, за да станем четирима. Няма да доведа Ализ у вас, ти ще я съблазниш с хармониите на пианоктейла, а не искам това да се случи.

— О!… — запротестира Колин. — Чуйте го само!…

Самият той обаче не успя да долови отговора, тъй като един извънмерно висок индивид, който вече от пет минути демонстрираше скоростно пързаляне, в този миг мина между краката му превит на две и предизвиканата от него вълна вдигна Колин на няколко метра над земята. Колин се вкопчи в перваза на първия етаж, залюля се като на лост и отново тупна до Шик и Ализ.

— Ще трябва да забранят такова бързо каране — каза Колин.

После се прекръсти, защото в този миг кънкьорът връхлетя върху стената на ресторанта и остана размазан там, подобен на мукавена медуза, смачкана от жестоко дете.

Чистачите още веднъж изпълниха задължението си и един от тях заби кръст от лед на мястото на произшествието. Докато кръстът се топеше, дежурният пусна религиозна музика.

Сетне всичко си тръгна отново по реда. Шик, Ализ и Колин продължиха да се пързалят.

IV

— Ето го и Никола! — извика Ализ.

— А ето и Изис! — възкликна Шик.

Никола току-що се бе появил на контролния пункт, а Изис бе излязла на пързалката. Той пое към горните етажи, а тя — към Шик, Колин и Ализ.

— Добър ден, Изис — каза Колин. — Представям ви Ализ. Ализ, това е Изис. С Шик се познавате.

Последваха ръкостискания и Шик се възползва от положението, за да се устреми по леда заедно с Ализ. Изис хвана Колин под ръка и двамата тутакси се плъзнаха подир тях.