Читать «Пяната на дните» онлайн - страница 58

— Както и да е — рече Шик. — Щом сте наясно, колко искате?

— Не е скъпо — отвърна продавачът, — но имам нещо по-добро. Почакайте.

Той стана, мина зад ниската преграда, която разделяше магазинчето на две, прерови някакви вещи и скоро се върна.

— Ето — заяви, хвърляйки един панталон на тезгяха.

— Какво е това? — промълви Шик с трепет.

Обземаше го сладостна възбуда.

— Панталон на Партр!… — гордо съобщи книжарят.

— Как успяхте?… — попита Шик възторжено.

— Възползвах се от суматохата при една сказка — обясни книжарят. — Той дори не забеляза. Само че на места има изгаряния от лула…

— Купувам го! — отсече Шик.

— Така ли? Защото имам и друго…

Шик притисна ръка към гърдите си, но не успя да усмири сърцето си и го остави да лудее.

— Ето… — каза търговецът.

Беше лула, върху чийто мундщук Шик лесно разпозна белег от зъбите на Партр.

— Колко? — попита той.

— А знаете ли, че в момента той подготвя енциклопедия на погнусата в двайсет тома, илюстрирани с фотографии, и аз ще я получа в ръкопис…

— Никога няма да мога да я притежавам… — Шик беше сломен.

— Какво ме интересува това?

— Колко искате за тези три неща? — добави Шик.

— Хиляда дублезона — каза търговецът. — И без пазарлъци. Вчера не ги дадох за хиляда и двеста, но на вас правя отстъпка, понеже виждам, че добре ще ги стопанисвате.

Шик извади портфейла си. Беше блед като платно.

XLIII

— Виждаш ли — рече Колин, — вече не слагаме покривка.

— Няма значение — каза Шик. — Само не ми е ясно защо дървото е някак мазно…

— Не знам — промълви Колин разсеяно. — Вече не може да се чисти. Мазнината е вътре и непрекъснато избива на повърхността.

— По-рано килимите не бяха ли вълнени? А този изглежда от памук.

— Същият е — отговори Колин. — Не, не вярвам да е различен.

— Странно — продължи Шик, — всичко сякаш се свива.

Никола донесе крем супа, в която плуваха пържени хапки, и напълни чиниите им.

— Какво е това, Никола? — попита Шик.

— Супа на прах марка „Кюб“ с брашно от псевдосухар — отвърна Никола. — Превъзходна е…

— А! — възкликна Шик. — В книгата на Гуфе ли намерихте рецептата?

— Как не! — каза Никола. — Това е рецепта на Помиан. Гуфе е за сноби. И освен това изисква какви ли не уреди…

— Но вие имате всичко необходимо — рече Шик.

— Как? — възмути се Никола. — Има само газова печка и хладилникострошляк както в кое да е домакинство. Какво си въобразявате?

— О, нищо! — каза Шик.

Той се размърда на стола си. Не знаеше как да продължи разговора.

— Искаш ли вино? — попита Колин. — Само от това ми остана. Не е лошо.

Шик подаде чашата си.

— Ализ е идвала преди три дни да види Клое — добави Колин. — Не можах да я сваря. А вчера Никола откара Клое на планина.

— Да — каза Шик. — Ализ ми каза.

— Получих писмо от професор Манжманш — заяви Колин. — Иска ми много пари. Смятам, че е способен човек.

Колин го болеше главата. Щеше му се Шик да приказва, да разправя случки, все едно какви. Шик обаче се бе втренчил в далечината, отвъд прозореца. Внезапно стана, извади от джоба си ролетка и отиде да измери рамката.