Читать «Пяната на дните» онлайн - страница 13

— Представи си — каза той на мишката, като седна на ръба на ваната (четвъртита и емайлирана в жълто), — представи си, че за да се сближа с нея, открия у Понтозанови стария си приятел Еди-кой си…

Мишката кимна.

— Представи си, че той има братовчедка. С бяла фланела и жълта пола. На име Ал… Онезим.

Мишката скръсти лапички, изглеждаше изненадана.

— Не е кой знае колко хубаво име — продължи Колин. — Но ето, ти си мишка, а пък имаш мустачки. А сега де?

Той стана.

— Вече е три часът. Виждаш ли, губя си времето заради теб. Шик и… Шик сигурно ще бъде сред първите.

Той наплюнчи пръст и го вдигна над главата си. Смъкна го незабелязано. Беше жежко като в пещ.

— Има любов във въздуха — реши той. — Горещо е. Аз ставам, ти ставаш, той става, ние, вие, те, ставаме, ставате, стават. Би ли излязла от чашата?

Мишката доказа, че не се нуждае от помощ, като излезе сама и пътем придаде на калъп сапун формата на захарна пръчка.

— Стига си правила боклук — рече Колин, — ама че си лакома!…

Той излезе, отиде в стаята и облече сакото си.

— Никола навярно вече е тръгнал… Сигурно познава страхотни момичета… Казват, че момичетата от Отьой се главяват на работа при философите и ги обслужват по разни начини.

Той затвори вратата на стаята.

— Подплатата на левия ми ръкав е малко разпрана… Нямам вече изолирбанд… Нищо, ще я закова с пирон.

Зад него вратата изплющя като гола ръка върху гол задник… От звука той подскочи…

— Ще ми се да мисля за друго… да предположим, че се пребия по стълбите…

Бледолилавата пътека, с която бе застлана стълбата, беше износена на всяко трето стъпало, понеже Колин винаги слизаше на подскоци. Той се спъна в една от никелираните пръчки и влезе в междуособици с перилото.

— Това ще ми е за поука да не говоря такива глупости. Така ми се пада. Аз съм, ти си: ама че глупак!…

Гърбът го заболя. Причината разбра, когато стигна долу и извади изпод яката на пардесюто си цяла-целеничка никелирана пръчка.

— Какво има за гледане на тази улица?

На преден план двама копачи играеха на дама. Коремът на по-дебелия се тресеше в контра такт спрямо притежателя си. За плочка им служеше боядисано в червено разпятие, на което липсваше кръстът.

Колин ги отмина.

Вдясно и вляво се издигаха хубави здания, измазани с кал и с вертикално спускащи се прозорци. От единия се бе надвесила някаква жена. Колин й изпрати въздушна целувка и тя изтърси над главата му сребристочерна вълнена покривка за легло, омразна на мъжа й.

Магазините разведряваха свирепия облик на сградите. Една сергия с принадлежности за факири привлече вниманието на Колин. Той забеляза, че в сравнение с предишната седмица салатата от натрошени стъкла и подплатата от гвоздеи бяха поскъпнали.

Срещна едно куче и други две личности. Студът приковаваше хората по домовете им. Онези, които успяваха да се откопчат от хватката му, оставяха след себе си късове от дрехи и умираха от ангина.

На кръстовището регулировчикът беше сгушил глава под пелерината си. Приличаше на голям черен чадър. Келнерите от кафенето кръжаха около него, за да се сгреят.