Читать «Пяната на дните» онлайн - страница 12

IX

Ще си сложа бежовия костюм, синята риза, вратовръзката в бежово и червено, велурените обувки с тегели и червенобежови чорапи.

Първо ще се измия, после ще се обръсна и ще направя оглед на вида си.

Ще отида в кухнята и ще попитам Никола:

„Никола, искате ли да дойдете с мен на танци?“

— О, Боже — каза Никола, — ако господинът настоява, ще дойда, но ако ли не, бих се радвал да отхвърля някои задачи, които са повече от спешни.

— Никола, ще бъде ли недискретно, ако ви помоля за по-обстойни обяснения?

— Аз съм председател на философския кръжец на прислугата в нашия жилищен район, вследствие на което съм задължен да спазвам известна дисциплина, що се отнася до присъствието ми на сбирките — заяви Никола.

— Не смея да ви попитам каква ще е темата на днешната ви сбирка…

— Ще обсъждаме въпроса за ангажираността. Правим съпоставка между ангажираността според теориите на Жан-Сол Партр, военната служба в колониалните войски и между ангажирането — или ангарията — на прислужници от частни лица.

— Това би било интересно за Шик! — каза Колин.

— За съжаление — рече Никола — клубът е труднодостъпен. Господин Шик няма да бъде приет за негов член. Само прислужници…

— Никола — попита Колин, — защо постоянно използвате множествено число?

— Господинът несъмнено ще забележи, че думата „прислужник“ е безобидна, докато „прислужница“ носи известно агресивно звучене.

— Имате право, Никола. Според вас ще срещна ли днес сродна душа? Трябва ми една сродна душа от типа на вашата племенница…

— Господинът греши, като мисли за племенницата ми — заяви Никола, — понеже от последните събития ясно пролича, че господин Шик пръв се е насочил към нея.

— Но, Никола — промълви Колин, — толкова ми се иска да се влюбя…

От чучурчето на чайника се издигна тънка струйка пара и Никола отиде да отвори входната врата. Портиерът предаде две писма.

— Пощата ли е? — попита Колин.

— Извинете, господине — каза Никола, — но и двете писма са за мен. Вести ли чака господинът?

— Копнея да ми пише някоя девойка — обясни Колин, — бих я обикнал силно.

— Часът е дванайсет — рече Никола. — Господинът желае ли да закуси? Има кълцана волска опашка, чаша пунш с подправки и пържени хапки с пастет от аншоа.

— Никола, защо Шик не иска да дойде на обяд с вашата племенница, ако не поканя и някое друго момиче?

— Господинът ще ме извини — заяви Никола, — но аз бих постъпил по същия начин. Господинът несъмнено е хубавец…

— Никола — каза Колин, — ако тази вечер не се влюбя, ама истински, аз… аз ще започна да колекционирам трудовете на херцогиня Дьо Бовоар, за да правя напук на моя приятел Шик.

X

— Аз искам да съм влюбен — изрече Колин. — Ти искаш да си влюбен. Той иска същото (да е влюбен). Ние, вие, искаме, искате да бъдете. Те искат да са влюбени…

Той пристягаше вратовръзката си пред огледалото в банята.

— Остава да си сложа сакото, палтото, лявата ръкавица, дясната ръкавица. И в никакъв случай шапка, за да не се разроша. Какво правиш тук?

Говореше на сивата мишка с черните мустачки, която положително беше на мястото си, в чашата на лавицата, независимо че се бе облакътила на ръба й с разсеян вид.