Читать «Пяната на дните» онлайн - страница 11

Борис Виан

— Препоръчвам на господина някое парче от рода на „Клое“ в аранжимент на Дюк Елингтън или „Концерт за Джони Ходжис“… — заяви Никола. — В Америка такава музика бива moody или sultry.

VII

— Принципът на лудисона — заобяснява Никола — вероятно е ясен на господина: той почива върху поддържането на интерференция между два напълно синхронни източника на трептения.

— Нямах представа, че е нужно да се прибягва до тъй съвременни теории във физиката — учуди се Колин.

— В дадения случай е така — каза Никола. — Партньорите стоят на съвсем малко разстояние един от друг и придават на телата си вълнообразното движение на ритъма на музиката.

— Нима? — възкликна Колин, леко обезпокоен.

— По този начин се образува система от статични вълни, предполагащи, както в акустиката, възли и издутини, което в голяма степен допринася за изграждането на атмосфера в танцувалния салон.

— Сигурно… — промърмори Колин.

— Професионалистите в лудисона — продължи Никола — успяват понякога да създадат допълнителни източници на паразитни вълни, като поотделно и синхронно вибрират с някои от крайниците си. Няма да се задълбочавам и ще се опитам да покажа на господина как се танцува.

Както го беше посъветвал Никола, Колин избра „Клое“ и постави плочата на грамофона. Внимателно положи връхчето на иглата в първата бразда и се загледа в Никола, който започна да вибрира.

VIII

— Господинът почти успя! — каза Никола. — Още малко усилие…

— Но защо музиката трябва да е бавна? — попита Колин, плувнал в пот. — Така е по-трудно.

— Има си причина — заяви Никола. — По принцип партньорите поддържат средно разстояние помежду си. При бавна музика е възможно да се регулира извиването по такъв начин, че постоянният неподвижен източник да се намира по средата на телата им: тогава главата и ходилата са подвижни. Така е на теория. Ала за жалост има случаи, когато някои безсъвестни хора танцуват лудисона като негрите, със забързан ритъм.

— Тоест? — попита Колин.

— Тоест с един подвижен източник в краката, един в главата и за нещастие с допълнителен среден подвижен източник в областта на таза. Неподвижните точки, или псевдоставите, са гръдната кост и колената.

Колин се изчерви.

— Разбирам — промълви той.

— Право да си кажа, при буги-вуги колкото музиката става по-завладяваща, толкова танцът изглежда по-неприличен — заключи Никола.

Колин се умисли.

— Къде сте научили лудисона? — попита той Никола.

— Племенницата ми ме научи… — каза Никола. — Изградих цялата теория на лудисона в разговори със зет си. Както господинът навярно знае, той е член на Академията и лесно схвана метода. Дори сподели пред мен, че сам се е занимавал с това преди деветнайсет години…

— Племенницата ви на осемнайсет години ли е? — осведоми се Колин.

— И три месеца… — поясни Никола. — Ако господинът няма повече нужда от мен, ще се върна в кухнята да следя положението.

— Добре, Никола, благодаря ви — рече Колин, сваляйки плочата, която току-що беше свършила.