Читать «Пяната на дните» онлайн - страница 15

Мъжката гардеробна беше в кабинета на Изисиния баща. За целта го бяха опразнили от мебелите. Човек хвърляше връхната си дреха направо на пода, и толкоз. Така стори и Колин, а след това се поспря пред едно огледало.

— Хайде, елате — каза нетърпеливо Изис. — Ще ви представя на очарователни момичета.

Той я хвана за китките и я привлече към себе си.

— Имате много хубава рокля — заяви.

Беше съвсем семпла рокля от светлозелен вълнен плат с големи керамични копчета, покрити с позлата, а на гърба — с решетка от ковано желязо вместо платка.

— Наистина ли ви харесва? — попита Изис.

— Много е хубава — отвърна Колин. — Може ли човек да провре ръка през решетката, без да го ухапе нещо?

— Не е сигурно — каза Изис.

Тя се отдръпна, хвана Колин за ръка и го поведе към средоточието на потилнята. Сблъскаха се с двама новодошли от острия пол, хлъзнаха се на завоя на коридора, минаха през вратата на трапезарията и се присъединиха към централното ядро.

— Виж ти! — възкликна Колин. — Ализ и Шик са вече тук?

— Да — рече Изис, — елате да ви представя на гостите…

Половината от момичетата действително бяха представителни. Една от тях носеше вълнена рокля от светлозелен плат с големи керамични копчета, покрити с позлата, и с особена платка на гърба.

— Представете ме най-вече на тази — помоли Колин.

Изис го пораздруса, за да го усмири.

— Ще се държите ли кротко най-сетне?

Той бе мярнал друга девойка и подръпна водачката си за ръката.

— Това е Колин — каза Изис. — Колин, представям ви Клое…

Колин преглътна. В устата си усещаше нещо като гъделичкане от препържени мекици.

— Добър ден! — поздрави Клое.

— Добър… Вие не сте ли аранжирана от Дюк Елингтън? — попита Колин. След което побягна, защото разбра, че е изрекъл глупост.

Шик го задържа за пеша на сакото.

— Къде така? Да не би вече да си тръгваш? Виж!…

Той измъкна от джоба си книжле с червена кожена подвързия.

— Това е оригинално издание на „Парадокс за бълвоча“ от Партр.

— Значи все пак успя да си го набавиш? — каза Колин.

След което се сети, че бяга, и побягна.

Ализ се изпречи на пътя му.

— Нима ще си тръгнете, без да сте танцували с мен нито веднъж? — попита тя.

— Извинете — промълви Колин, — но току-що се държах идиотски и ми е неудобно да остана.

— Но когато ви се отправят такива погледи, не можете да откажете…

— Ализ… — простена Колин, като я прегърна и потърка буза в косите й.

— Какво има, мили Колин?

— Ах… ох… ох!… По дяволите. Виждате ли онази девойка там?…

— Клое?…

— Познавате ли я?… — рече Колин. — Казах й една глупост и затова поисках да си тръгна.

Той не добави, че в гърдите му сякаш ехтеше немска военна музика, от която се чуваха само барабаните.

— Нали е хубава? — попита Ализ.

Устните на Клое бяха червени, косите тъмни, видът щастлив, за което заслугата не беше на роклята й.