Читать «Пътят на марсианците» онлайн - страница 99

Фоукс бе измислил груба схема за подреждане на растителния живот на Млади в някакъв таксономичен порядък. Не осъзнаваше факта, че може би урежда собственото си обезсмъртяване.

Ето например аленото „щиково дърво“. Огромните му алени цветове привличаха насекомоподобни същества, които си правеха в тях малки гнезда. Тогава (Фоукс не беше определил при какъв сигнал или импулс) от всички цветове на дадено дърво през нощта израстваха блестящо бели пестици. Всеки пестик беше висок шейсет сантиметра, като че ли от цветовете внезапно бяха изскочили щикове.

До следващия ден цветовете бяха опрашени и венчелистчетата се затваряха — около щика, насекомите и всичко останало. Изследователят, Макояма, го бе нарекъл „щиково дърво“, но Фоукс се бе одързостил да го преименува на Migrania Fawkesii.

Дърветата имаха едно общо нещо. Тъканта им беше невероятно здрава. Задача на биохимика щеше да е да определи физическото състояние на целулозната молекула, а на биофизика — да определи как се пренася водата през непромокаемата тъкан на дървото. Това, което Фоукс знаеше от опит, бе, че цветовете се чупеха при дърпане, а клоните едва се превиваха с мъка и изобщо не се чупеха. Джобното му ножче се беше изтъпило, без да направи и драскотина.

За да разчистят земя, на първите заселници очевидно им се бе наложило да изкопават дърветата, заедно с корените.

В сравнение със Земята, в горите почти нямаше животни. Това можеше да се дължи на ледниковия климат. Фоукс не знаеше.

Всички насекомоподобни същества имаха по две крила. И тези крила бяха мънички листчета, които трепкаха безшумно. Очевидно не бяха кръвосмучещи.

Единствената по-важна среща с животни, която бяха имали, бе внезапната поява на голямо летящо същество над лагера. Беше необходима високоскоростна снимка, за да се види действителната форма на животното, тъй като екземплярът, който бяха наблюдавали, очевидно изпълнен с любопитство, беше пикирал отново и отново над палатките със скорост, прекалено висока, за да може да се наблюдава спокойно с голо око.

Имаше четири крила, като предните завършваха с могъщи нокти, бяха ципести, почти голи и служеха за планиране. Задните две, покрити с подобен на коса пух, бързо се размахваха.

Родригес предложи името Тетраптерус.

Фоукс прекъсна спомените си, за да погледне трева, каквато не беше виждал преди. Тя растеше на гъсто петно и всеки стрък се разделяше на три части към върха. Той извади увеличителното си стъкло и предпазливо попипа с пръст един от тях. Подобно на другата трева на Млади…

Именно тук Фоукс чу шумоленето зад себе си — не можеше да се сбърка. Послуша за миг, като туптенето на собственото му сърце заглушаваше звука, а после се обърна. Малък човекоподобен обект се отдръпна зад едно дърво.