Читать «Пътят на марсианците» онлайн - страница 70

И двете бяха обкръжени от невероятния блясък на Херкулесовия куп, незасенчен от съседните слънца, в резултат на диференциално поляризирани лещи, специално използвани за тази цел. Това беше диамантен прах, гъсто разпръснат, жълт, бял, син и червен.

— Нищо — повтори Саймън.

— Изглежда ми добре — рече другият мъж в салона. Това беше Грут Нойвенаагъл (лекар — нисък, пълен и известен на хората единствено под името Нови).

— Къде е Млади? — попита той и се наведе над рамото на Саймън, като се втренчи с леко късогледите си очи.

Саймън вдигна поглед и потръпна.

— Не се казва Млади. Не можеш да видиш планетата, Троада, ако нея имаш предвид, в тази проклета джунгла от звезди. Тази снимка е материал от „Сайънтифик Ъртман“. Не е от особена полза.

— О, жалко! — Нови беше разочарован.

— Какво значение има за теб, в края на краищата? — попита Саймън. — Да предположим, че бях казал, че една от онези точици е Троада. Която и да било от тях. Нямаше да откриеш разликата и каква полза щеше да имаш?

— Я почакай, Саймън. Не бъди толкова дяволски надменен. Това е основателно чувство. Ще живеем на Млади известно време. А може и да загинем на него.

— Тук няма публика, Нови, няма оркестър, микрофони, тромпети, тъй че защо разиграваш този театър? Няма да загинем на него. Ако стане така, ще е по наша собствена вина и навярно в резултат на преяждане. — Изрече тези думи с онова особено наблягане, което използват хората със слаб апетит, когато разговарят с хора със силен апетит, сякаш лошото храносмилане бе резултат единствено на строги добродетели и превъзхождащ интелект.

— Хиляда души са загинали — меко отвърна Нови.

— Естествено. Около милиард души умират на ден в цялата Галактика.

— Не по този начин.

— Не по кой начин?

С усилие Нови запази обичайния си спокоен говор.

— Никакви обсъждания, освен на официални събирания. Такова беше решението.

— Нямам какво да обсъждам — навъсено заяви Саймън. — Има само две обикновени звезди. Мътните да ме вземат, ако зная защо се записах доброволно. Предполагам, че е било просто заради възможността да видя една ненормално голяма троянска система отблизо. Привлякла ме е идеята да видя обитаема планета с двойно слънце. Не зная защо си мислех, че в нея има нещо удивително.

— Защото си си мислел за хилядата мъртви мъже и жени — рече Нови, а после припряно продължи: — Слушай, кажи ми нещо, а? Какво е троянска планета, в края на краищата?

Физикът изтърпя за миг презрителния поглед на другия, после каза:

— Добре. Добре. Наистина не знам. И ти не знаеш всичко. Какво знаеш за ултразвуковите разрези?

— Нищо и ми се струва, че това е добре — отвърна Саймън. — Моето мнение е, че информацията извън професионалната специалност на човек е безполезна и е разхищение на психопотенциал. Гледната точка на Шефийлд ме вледенява.