Читать «Пътят на динамита» онлайн - страница 157

Що се отнася до убиеца, мъжа, наречен Бен Фрай, той изчезна безследно. Хора, кучета и хеликоптери претърсваха околността на затвора в продължение на две седмици, но не откриха и следа от него. Снимката му се появи по вестници и телевизии, но никой не го бе виждал. След известно време властите лансираха версията, че затворникът със сигурност е мъртъв — или е умрял от глад в гората, или се е удавил в океана в опит да се спаси. Това, което пропуснаха да споменат, беше, че колкото повече се ровеха из документите, толкова по-ясно ставаше, че мъж, наречен Бен Фрай, никога не е съществувал. Самоличността, отпечатъците, дори и лицето му изглеждаха фалшифицирани. Нямаше значение. Версията за смъртта му скоро се превърна в официална. Голяма част от журналистите я възприеха.

С едно изключение. Джеф Блум — репортерът от „Кроникъл“, човекът, публикувал първата статия за Сянката след убийството на децата в Саут Бей. Джеф твърдеше, че според неназован източник, Бен Фрай и Сянката са един и същи човек, или поне така смятат хора, които са го познавали лично. Написа статия, пресъздаваща инцидента в затвора като част от извратена любовна история — опит на убиеца да се добере до жената, пленила чудовищното му сърце.

Издателите на „Кроникъл“ не му повярваха и за секунда. Статията си остана в чекмеджето на бюрото му.

И така, това явно е краят на всичко. Има обаче и още една случка, която си струва да разкажа. Нека читателите сами решат дали тя е част от това повествование.

Няколко седмици след инцидента в „Норт Уилдърнес“ в Сан Франциско се почувства ранно затопляне. В продължение на три дни температурите се покачиха до над сто градуса. Мъжете вървяха прегърбени до работа, сякаш понесли огромен товар на плещите си. Жените тръгнаха безсрамно разголени, а кожата им блестеше от пот.

И тогава, една нощ, когато жегата ни бе затиснала като скала, когато си мислехме, че никога повече няма да се отървем от нея, дойде благословената мъгла. Затъркаля се на кълбета и завладя улица след улица като божествена кавалерия, която разпръсква райски хлад с безшумните си копита. Погълна улични лампи и сгради, а температурата падна с тридесет градуса ей така, от само себе си.

— Слава богу — въздъхна проститутката в апартамента на Вайс. Изправи се пред отворения прозорец само по сутиен и бикини. Позволи на хладния ветрец да я помилва. Дръпна назад косите на червената си перука, за да изложи врата си на благодатната хладина. — Слава богу.

Вайс седеше в люлеещия се стол до прозореца и прикрепяше чаша уиски на облегалката му. Усмихна се бегло на момичето. Много бегло. Искаше му се вече да си тръгва.

Но когато проститутката наистина си тръгна, го налегна меланхолия, което често му се случваше след подобни преживявания. Вдигна бутилката „Макалън“ от пода и допълни чашата си. Поредната проститутка с поредната перука. Чувстваше се някак принизен и омърсен.

Продължи да седи на стола и да пие. Остави бутилката на пода. Мъглата се стелеше покрай прозорците. Хората по улицата приличаха на призраци. Колите отминаваха с размазани светлини. Поднесе чашата към устните си.