Читать «Пътят на динамита» онлайн - страница 155

— А Померой? — попита Вайс.

— Спасил си го. Успя, Вайс. Не може да си каже и малкото име от страх, но Фрай не го е докоснал и с пръст.

— Изкопчил ли е някаква информация от него?

— Нито думичка. Уип се кълне, че не му е казал нищо. Сирените се разнищели тъкмо навреме.

Гърдите на Вайс се издигнаха и спуснаха тежко. И това е нещо. Може би дори всичко. Където и да бе мъжът, наречен Бен Фрай, той не знаеше повече отпреди. Не знаеше повече от Вайс.

— И все пак ще продължи да я преследва — каза тихо Вайс, по-скоро на себе си. — Няма да се спре пред нищо, докато не я открие.

След това в кабинета се възцари продължително мълчание, прекъсвано единствено от шума на булеварда.

— Виж какво ще ти кажа, Вайс — обади се най-сетне Кетчъм. — Обзалагам се, че ти ще я намериш пръв.

Вайс изсумтя. Остави слушалката. Отпусна се в стола. Загледа се в монитора, който единствен продължаваше да разпръсва мрака в кабинета му. Красивата жена със златисто червена коса все още го подканваше с пръст да иде при нея. Облечена все така в дантелена дреха с висока яка, едновременно целомъдрена и еротична, тя се приведе към него. Вайс погледна бездънните очи, замечтаното, отвлечено изражение. Наклони се бавно към нея. Сиянието от монитора очерта ясно набръчканото му, отпуснато, грозно лице. Продължи да гледа образа още доста време.

„Ще я намеря пръв“, помисли си той.

Протегна ръка и нежно погали компютърното изображение.

Епилог

Когато на следващата сутрин се появих в агенцията, заварих Вайс на бюрото му. Все още гледаше компютъра. Но сега вече зачетен в имейл. Бишоп го бе изпратил от компютър в управлението на щатската магистрална полиция в Дрискол.

„Вайс. Радвам се, че новината за хеликоптера е пристигнала навреме. Наложи се да остана още малко в гората, за да не убият Катлин. Сега трябва да отговарям на полицейски въпроси заради труповете. Ще те видя след ден-два, Дж.Б.“

Докато четеше съобщението, устните на Вайс се разтегнаха в доволна усмивка. Бишоп бе рискувал да провали мисията, за да спаси момичето. Тази новина му достави неимоверно удоволствие, макар да не бе сигурен защо.

В интерес на истината, Бишоп не само спасил Катлин, но я извел от гората. Хората на Хиршорн охранявали известно време пистата и самолета, както им наредил Хиршорн. После обаче времето напреднало, те се отегчили и се върнали обратно в бивака при Алекс Уелман, който напрегнато чакал завръщането на шефа си. Бишоп и Катлин дебнели наблизо и се възползвали от възможността. Бишоп запалил самолета и излетели. Стигнали в Дрискол малко преди зазоряване.

По това време първите емисии новини вече предавали за нападението над затвора „Норт Уилдърнес“. И така, когато Бишоп се появил в авиобазата на щатската магистрална полиция в близост до летището, ченгетата били повече от любопитни да чуят разказа му. Бишоп открил динамитения път на топографската карта и отвел ченгетата до пистата. Арестували Уелман и другите хора на Хиршорн още преди изгрев-слънце.