Читать «Пътят на динамита» онлайн - страница 152

Нямаше думи да опише чувствата си към нея — какво му бе сторила, как се бе променил от мига, в който за пръв път я зърна. Още помнеше този миг, беше като мечта, която не знаеше, че е мечтал — изтръгната от него и превърната в същество от плът и кръв. От пръв поглед разбра, че през всичките тези години образът й се е оформял в съзнанието му и сега изведнъж е излязла на бял свят, и той самият има пръст в създаването й. В известен смисъл тя бе нещото, което най-много обичаше и което същевременно най-много искаше да разкъса и да хвърли в кошчето за смет. По някакъв начин то бе едно и също — омраза и любов.

Нямаше думи да го опише. Просто усещаше нещата, които тялото му искаше да причини на нейното. Писъците, които копнееше да изтръгне от нея. Сълзите. Да я наранява, да я кара да плаче и да събира сълзите й в бутилка, а после да ги инжектира във вените си. После щеше да се скита самотен високо в планините, и да живее от болката и сълзите й до края на дните си.

Веднъж опита. Един път, когато не успя да се сдържи, опита да й разкаже всичко това. Не му достигнаха думи. А тя му се изсмя. С ангелското си лице, което той бе довел на бял свят, и с червените си устни. Разплакана, разкървавена, гола и пребита в краката му, пак му се изсмя. Това влоши нещата още повече. Накара го още по-силно да я обича и да иска да я нарани. Изправи се пред нея, самият той гол, унизен от голотата и желанието си, а тя му се присмя.

Померой чу смеха. Померой бе в съседната стая и чу всичко.

Ето го сега и него. Свил се в ъгъла на килията. Мъжът, наречен Бен Фрай, знаеше, че му трябват не повече от тридесет секунди, за да измъкне информацията, която желае. Ще вземе всичко, което му е необходимо, и после ще го унищожи, а заедно с него и спомена за присмеха на Джули. Мъжът, наречен Бен Фрай, ще изчезне, за да я намери и да я има отново. Този път ще я отведе някъде, някъде далеч. Този път ще я задържи, докато задоволи всичките си желания, докато стане дебел и отпуснат, и упоен от болката й. И тогава всичко ще свърши. Тя отново ще е част от него и безпомощното, унизително желание ще изчезне. Тридесет секунди. Тридесет секунди и ще има всичко, за което е дошъл.

Но воят на сирените и алармената инсталация наоколо, из целия затвор, навсякъде, му подсказа, че мъжът, наречен Бен Фрай, разполага с много по-малко от тридесет секунди.

Звукът от затръшващите се метални врати, които отрязват пътя за бягство през коридорите, вече дразнеше слуха му. Надзирателите грабваха оръжието си и заставаха по места. Осъзна, че сигурно са разбрали кой всъщност е и сега кроят планове как да го хванат. Ако не тръгне веднага, на секундата, ще изпусне срещата с хеликоптера и въжетата, които ще му хвърлят отгоре. Ще изпусне възможността за бягство и ще остане в това място на вечна пустота до края на дните си. Сам, изоставен, единствено с образа на присмехулното й лице.

Откъсна очи от Померой и хукна.