Читать «Пътят на динамита» онлайн - страница 151

Хиршорн нервно погледна часовника в кабината.

— Тридесет секунди — каза той.

— Божичко — обади се Крис, втренчен в светлините на прожекторите под тях. — Струва ми се, че търсят…

— Стреляй! — изкрещя Хиршорн. — Стреляй! Стреляй!

Крис се поколеба. Имаше още време. Но после заповедта проникна в мозъка му. Той бързо погледна през монокъла и натисна бутона за изстрелване. Хеликоптерът се разклати, сякаш изненадан от пускането на ракетата. Крис изстреля втора още преди първата да е достигнала целта.

Експлозиите дойдоха една след друга. Ярък оранжев пламък плъзна нагоре по краката на затворническата вишка. Почти мигновено пламна ново огнено кълбо, което разкъса най-вътрешната ограда. При вида на попаденията Крис забрави всичко друго. При втората ракета очертанията на затворническата вишка тежко се сринаха и постройката избухна в пламъци. Крис изстреля трета ракета, после и четвърта. Разполагаше с още четири. Сърцето му все едно пращаше електрически ток по вените. От гърдите му се изтръгна вик, рев, смях. Беше най-щастливият момент в живота му.

— Какво, по дяволите?… — започна да казва Хиршорн.

Крис все още се смееше, когато една топка ослепителна светлина се откъсна от пламъците на земята и полетя над върховете на дърветата право към тях.

68.

— Господин Вайс?

— Да — отвърна дрезгаво Вайс в слушалката.

— Обажда се Норман Камен, от кабинета на губернатора.

— Да — повтори Вайс и затаи дъх.

— Губернаторът помоли да ви предам, че алармената инсталация в случай на бягство от затвора е задействана. Очевидно хеликоптер на Националната гвардия е потвърдил присъствието на непознат обект в района. Охраната е въоръжена така, че да отблъсне нападението.

Очите на Вайс светнаха срещу монитора. Той стисна здраво слушалката с потна длан.

— И затворът е обезопасен?

— Абсолютно. Повярвайте ми, тази вечер никой няма да избяга оттам.

Вайс кимна, загледан в нищото. Гледаше втренчено в екрана, без да вижда нито него, нито подмамващото го оттам момиче.

— Господин Вайс — продължи Норман Камен, — губернаторът ви изказва благодарност за информацията.

Вайс продължи да кима, но без да възприема думите. Когато остави слушалката, все още седеше на ръба на стола. Потната му длан се сви в потен юмрук. По увисналата му физиономия пробяга лека усмивка.

— Пипнах те, копеле такова — прошепна той.

69.

Измина още една дълга секунда, преди мъжът, наречен Бен Фрай, да проумее истинските размери на катастрофата. Беше му доста трудно да приеме факта, че този план може да се провали, че единственото нещо, което някога е искал истински, може да се изплъзне от пръстите му в последния момент.

Той втренчи изгарящ поглед в жертвата си, свита в ъгъла — в Уип Померой, единствения човек, който можеше да го заведе до Джули Уайънт. Гледаше го, но пред очите му като призрак, като мимолетно привидение премина друго лице, нейното. Присмиваше му се.