Читать «Пътят на динамита» онлайн - страница 128

Вайс пое дълбоко дъх и внушителният му гръден кош се изду. Имаше само още едно решение. Сянката сам трябваше да влезе в затвора. Да се хване на работа там като надзирател или нещо друго. Още докато си го мислеше обаче, поклати невярващо глава. Сети се, че в „Норт Уилдърнес“ надзирателите са специално подбрани. Трябваше да имат няколко години опит, а освен това преминаваха и специално обучение. Можеш да подправиш автобиографията си, но не и препоръките, не и хората, които уж са те познавали. Нужно е много време за това и резултатът е несигурен.

— Ааах възкликна едва чуто той. Невъзможно. Това бе някаква налудничава идея, родена вероятно от параноичния мозък на Померой. Но тази ярост… Отровното жило, което усети в колата. Логиката на яростта. Все още стоеше с ръце в джобовете, неподвижен. Върна се в стаята и погледът му отново се запровира в мъглата. Видя силуетите и сенките в нея, неясните светлини, мътните им кръгове.

Образът на Джули пак го споходи. Дълбоките, отнесени и замечтани очи. Подканващите жестове от екрана на компютъра. За момент застана до нея на моста „Голдън Гейт“. Изгледа напрегнато как бута колата си във водата, слага перука и взема новата кола и новите документи, уредени от Померой.

След това се озова с Померой в килията му. Затворникът чакаше ужасено съдбата си.

После бе със Сянката. Яростта…

„Има само още един начин да попаднеш в този затвор“, помисли си той. Най-лесният. Най-сигурният. Както влизат всички останали.

Най-сетне Вайс вдигна поглед и видя отражението си в стъклото.

— Мамка му — прошепна.

После бързо се извърна от тъмнината зад стъклото и се насочи към светлия екран на компютъра.

54.

Отвън вече се чу глъчка. Някой подвикна. Отговориха му грубо. Бишоп пак се изправи.

Чейс остана облегнат на стола, но стисна по-здраво оръжието си.

— Стой си на мястото — нареди той.

Бишоп не му обърна внимание. Приближи се до прозореца. Надникна зад щората.

Ето ги. Наближават постройката през гората. Крис и Катлин. Помощникът на Хиршорн, Алекс Уелман, ги водеше с фенерче в ръка. Двамата биячи, Голдмунсен и Флейк, завършваха процесията.

Чернокожият колега на Чейс ги чакаше долу. След миг и Хиршорн се появи на вратата. Показаха се и още двама мъже, облечени с маскировъчни униформи и стиснали автомати. Хиршорн им направи знак с ръка и те хукнаха на различни страни, далеч от полезрението на Бишоп. Самият Хиршорн се запъти да посрещне гостите си.

Крис вече ръкомахаше усилено и говореше бързо. Думите му стигнаха до Бишоп. Едно от първите неща, които чу, бе измисленото си име — Кенеди. Това е. Стомахът му се сви на топка. Свърши се. Разкриха го.

Помисли си, че на Крис ще са му необходими около две минути, за да убеди Хиршорн в правотата си. Може би минута и половина. След още двадесет секунди ще са тук и вече ще го ритат в главата, за да опреснят паметта му. Или може би просто ще го застрелят, кой знае. Във всеки случай моментът за бягство му се стори подходящ.