Читать «Пътят на динамита» онлайн - страница 126

Андрю Клаван

— Искам да кажа, че на твоя Хиршорн ще му е доста трудно да намери друг пилот за толкова кратко време, не мислиш ли? — каза Бишоп.

— Аха — съгласи се Чейс. — Но и на теб ще ти е доста трудно да възкръснеш.

— Имаш право.

Вместо да метне стола Бишоп го издърпа и седна на него. Измъкна пакет цигари от джоба на тениската си и го хвърли на масата.

— Почерпи се — предложи.

Помисли си, че ако Чейс се пресегне, може и да успее да му счупи ръката, а после и врата.

Чейс обаче не посегна. Каменната му усмивка щедро се разтегна.

— Ей, знаеш ли какво си мисля? — попита.

Бишоп обмисли въпроса.

— Не — отвърна. — Какво?

— Мисля си, че се опитваш да ми видиш сметката.

— Така ли?

— Така.

— Интересно. И защо?

— Много питаш — изръмжа Чейс. — Ако си умен, ще си мируваш и ще си пушиш. Дори да хванеш рак, ще изкараш по-дълго.

Бишоп се подсмихна. Дръпна за последно от цигарата и я изгори до филтъра. Пусна фаса на пода и го изгаси с тока на обувката си. Помисли си, че в края на краищата може би ще се наложи да убие това момче. Чейс изглеждаше прекалено добър, за да си играе игрички с него.

Срещнаха погледи. Чейс се досещаше какво се върти в главата на Бишоп. Знаеше го, но усмивката не слезе от лицето му. Което не бе добър знак.

Нямаше значение. Каквото и да замисляше Бишоп, нямаше как да го изпълни точно сега. Защото в този миг отвън се разнесе шум от ритмично разсичане на въздуха. Вертолет, вероятно малък, ако се съди по звука. Идваше насам и се спускаше. Вече бе твърде близко и на малка височина. Сигурно се приземяваше на близката писта.

— Чакате ли някого? — попита Бишоп.

Чейс не отговори. Нямаше и нужда. Бишоп видя изражението му. Беше изненадан.

Мислите му запрепускаха. Кой би могъл да се появи тук неканен? Вертолетът му се стори прекалено малък, за да е полицейски. Никой друг не е в състояние да намери мястото. Значи трябва да са приятелчетата на Хиршорн. Което пък означаваше, че носят новини, при това спешни и неочаквани.

От това следваше, че Крис сигурно се е свестил и е имал възможност да им разкаже кой всъщност е Франк Кенеди и какво търси в Дрискол.

И в крайна сметка излизаше, че времето на Бишоп е изтекло.

53.

Вайс продължи да стои пред големия сводест прозорец и да гледа към обвития в мъгла град. Пъхнал ръце в джобовете, с отпуснати рамене, с опряна на гърдите брадичка. Проследи с поглед след един бавно движещ се мотоциклет, проправящ си път през задръстената от коли улица.

Стаята бе тъмна, като се изключи бледата светлина зад гърба му. Беше пуснал компютъра. Нямаше имейли от Бишоп. Продължителното мълчание като че ли наливаше масло в огъня. Познаваше Бишоп и мълчанието му означаваше, че е в място без интернет връзка. Което пък на свой ред подсказваше, че е успял да спечели доверието на Хиршорн и да се включи в операцията му въпреки изричната забрана на Вайс. „Каквото и да са намислили, не ми остава много време. Правя каквото мога, Дж.Б.“