Читать «Пътят на динамита» онлайн - страница 130

— Каква издънка само, каква шибана издънка! — изкрещя Хиршорн.

Прокара ръка през грижливо сресаната си сребриста коса. Изваяните черти на лицето му изглеждаха отпуснати и безжизнени. Бе явно разстроен от разказа на Крис. Бе бесен и уплашен.

Внезапно вдигна поглед към прозореца на втория етаж. Бишоп се дръпна бързо и се залепи за стената, стиснал автомата в ръце. Хвърли поглед към вратата. Не, не можеше да излезе оттам. Ще се натресе точно на тях. Притисна плътно глава до стената и надзърна предпазливо навън.

Хиршорн гледаше падналия на колене Крис. Лицето му бе кървавочервено от гняв. Изкрещя нещо. Зашлеви Крис през лицето. Крис се присви и вдигна страхливо ръце, за да се предпази.

Хиршорн продължи да крещи.

— Изглежда, че в края на краищата ще летиш — извика той. — Тъпо копеле такова.

— Кълна се, кълна се, че… — изплака в отговор Крис.

Хиршорн отново го зашлеви.

— Затваряй си устата. — Гърдите му се вдигаха и отпускаха напрегнато. — Вкарай го вътре — обърна се към помощника си Уелман.

Елегантният Уелман посегна и хвана Крис под мишницата. Беше прекалено слаб, за да го вдигне, на само докосването бе достатъчно и Крис скочи на крака. Все още държеше главата наведена като виновно дете. Двамата се запътиха към сградата.

Хиршорн се изплю презрително. Отново приглади косата си. От мястото си до стената Бишоп почти успя да надуши страха му. „Този мой познат е човек с високи изисквания.“ Каквато и услуга да бе обещал на този познат, то явно в операцията нямаше място за забавяне или провал.

Хиршорн обърна очи към Голдмунсен и Катлин. Погледна и нервния Флейк, който се люлееше на пети и пръсти. Пое дълбоко дъх и се опита да се вземе в ръце.

— Добре — каза по-спокойно. — Водете малката кучка към блатото. И свършвайте бързо с нея, не искам да се мотаете. Ясно? После се връщате тук. Дай му фенерчето.

Последната реплика бе отправена към чернокожият пазач, който подаде фенерчето си на Флейк. Голдмунсен обърна Катлин на сто и осемдесет градуса и я блъсна в гърба. Тя пое сковано между дърветата. Едрият бияч пак я блъсна, за да ускори нещата, и продължи да я насърчава по същия начин. Флейк изчезна след тях, като се опитваше да осветява пътеката.

Бишоп остана на място, притиснат до стената. Не можеше да направи нищо повече от това да гледа как отвеждат Катлин в гората. Далеч.

Когато се изгубиха от поглед, Хиршорн вдигна брадичка към чернокожия пазач.

— Иди горе и се погрижи за онова копеле — нареди. — И недей да се мотаеш. Трябва да се размърдаме.

Чернокожият се подчини и заизкачва стълбата. Бишоп се дръпна от прозореца и се притисна към стената.

— Божичко — чу мърморенето на Хиршорн. — Каква шибана издънка!

Чу забързаното топуркане на стъпки. Чернокожият влетя през вратата.

55.

Чернокожият влетя през вратата и Бишоп го застреля. Дръпна спусъка два пъти, с по три куршума всеки път. Човекът се свлече по рамката на вратата и седна на прага, мъртъв.

Бишоп свали пръст от спусъка и хукна. Прескочи мъртвеца. Изскочи на стълбите.