Читать «Пътят на динамита» онлайн - страница 125

52.

Междувременно, в гората Бишоп дебнеше шанса си за бягство. Бяха вече на втория етаж в постройката. Помещението бе дълго и почти празно. Два надуваеми дюшека. Квадратна маса. Столове. Гола крушка, провиснала на кабел от тавана.

Чейс седна до масата на един от столовете. Електрическата крушка го обливаше с ярка светлина. Беше як мъж с мощно телосложение. Горната част на тялото му приличаше на обърнат с върха надолу триъгълник, а облата като речен камък глава седеше забучена в средата на основата. Дори и за миг не изпусна автомата от касапските си ръце. Дори и за миг не свали малките си блеснали очи от Бишоп.

Бишоп стоеше облегнат в отсрещния край на помещението, с лице към него, присвил крак и опрял стъпало в стената. Ръката му висеше отпуснато отпред, а от цигарата между пръстите се издигаше тънка струйка дим. Размишляваше, чудеше се. Питаше се какво ли възнамерява нехранимайко като Хиршорн да прави с хеликоптера. Чудеше се ще успее ли да се измъкне навреме, за да го спре. Дали ще се наложи да убие този Чейс, когато му се удаде възможност да действа.

След известно време се оттласна от стената. Приближи се до един от двата прозореца. Повдигна леко щората. Надзърна вън в нощта. Колегата на Чейс — негър, висок около метър и деветдесет — стоеше на пост пред вратата на долния етаж. Стори му се, че долу се провежда някакво съвещание. Бишоп долови гласове през процепите на пода. Успя да различи този на Хиршорн и поне още два други. Което означаваше, че вероятно въоръжените мъже наоколо са поне четирима. Каквото и да предприемеше, то трябваше да е тихо и бързо, за да не се усетят всички.

Пусна щората. Обходи с очи стените на стоманения контейнер, пригоден за стая. Имаше само една врата. От нея се излизаше на външната стълба. В основата й стоеше на пост чернокожият. Няма как да го избегне. Интересна задачка.

Хвърли поглед към Чейс.

— Какво ще кажеш да взема малко въздух навън? — попита той.

— Какво ще кажеш да си стоиш тук — отвърна с равен продран глас Чейс. — Какво ще кажеш да си дишаш вътре.

Люлееше се на задните крака на стола. Дори и за миг не сваляше очи от Бишоп.

Бишоп се приближи. Чейс го наблюдаваше с тънка каменна усмивка, кацнала на голямото му закръглено лице. Мисълта, че Бишоп може да се опита да му върти номера, явно го забавляваше.

— Какво, по дяволите, означава това? — попита Бишоп. — Да не съм затворник?

— Не, означава само, че ако се опиташ да излезеш от стаята, ще те убия — обясни Чейс.

— О — вдигна вежди Бишоп. — За малко да се уплаша.

Извърна се, преди да влезе в обсега на пазача си. Нямаше начин да скочи отгоре му, при положение че е толкова бдителен. Насочи се към другия край на масата. Очите на Чейс го последваха, дулото на автомата му също.

— Честно да ти кажа, не мисля, че е много разумно да ме убиеш — подметна Бишоп.

— Ей, не ме критикувай — отвърна Чейс. — Накърняваш егото ми.

Бишоп заобиколи стола от другата страна на масата. Подпря ръце на облегалката. Зачуди се дали ще успее достатъчно бързо да го вдигне и да халоса Чейс по главата. Можеше и да стане, но по-вероятно щеше да получи куршум. Което си бе сериозен недостатък на плана.