Читать «Пътуване» онлайн - страница 4

На няколко метра от него, доколкото можеше да прецени, се появи като че ли от нищото наоколо светлосиньо сияние. Като мъгла то се изви около краката му и около него самия, след което започна да се сгъстява и да придобива форма. Малко време му трябваше да разбере, че бледата светлина оформя женско тяло. А още по-малко да познае коя е жената.

Тази прекрасна топла усмивка, тези грижовни очи, меката коса, в която толкова пъти бе заравял пръсти като малък, любящите ръце, прегръщали го толкова пъти. Жената, заради която правеше всичко, въпреки че от три години нямаше връзка с нея, освен монолозите, които шепнеше вечер под завивките, надявайки се, че ще го чуе отнякъде.

— Мамо!

Тя се усмихна още по-широко, сълзи на радост заблестяха в очите й и ръцете й се разтвориха за прегръдка. Марк се втурна към нея, също не можейки да сдържи сълзите си, и я прегърна силно. Останаха доста време така, майка и син, като плачеха от радост и не искаха да се пуснат, за да не би пропастта, съществувала тези години между тях, да се появи отново.

— Мамо, обичам те! Толкова ми липсваше! — разплака се отново момчето.

— И ти на мен, миличък! И ти на мен!

— Мамо, какво е това място? Как дойдох тук? Ти ли ме доведе?

— Да, съкровище, аз. Трябваха ми три години, три дълги години, за да мога да го направя и даже сега трябваше да жертвам толкова животи, за да те доведа тук… — огорчение проблесна в погледа й, но бързо изчезна, избледня от прилива на любов. — Но това вече няма значение. Важното е, че си тук и вече никога няма да се разделим! Това е домът ми от три години насам. Ела, ще ти покажа всичко — тя му се усмихна и го притисна отново към себе си.

— Мамо… — започна нерешително Марк. — Аз… мъртъв ли съм?

— Не, скъпи, не! Никога не бих направила такова нещо! Затова трябваше да жертвам нечий живот, за да те доведа невредим. След като вече си тук, мога да ти дам това — тя протегна ръка, в която се появи светлосин шлифован скъпоценен камък. — С този предмет ще можеш да идваш и да ме виждаш когато си поискаш. Стисни го в ръка, силно пожелай да ме видиш и ще те пренесе при мен. И още нещо… — щастието отново изгря на лицето й. — Тук времето не тече. Можеш да оставаш колкото си поискаш и когато се върнеш в нормалния свят, няма да си загубил никакво време. Затова и часовникът ти спря, като идваше насам, съкровище. Ще се оправи, когато се върнеш при татко ти, не се тревожи.