Читать «Първият закон» онлайн - страница 250

След това отиде в кухнята.

— Роук ще потвърди думите ми, Марсел. Бях там. Ако не е в кантората си, Р-О-У-К — каза Глицки, — опитай в кантората на Фрийман. Ще знаят къде да я намерят. Вероятно Дизмъс Харди също ще има номера й.

Лание си записа в бележника и въздъхна дълбоко.

— Добре, само още един въпрос, Ейб, ако не възразяваш. Ако си работил с Харди, как така се свърза с Роук?

Глицки спокойно се отпусна назад.

— Намина да провери как вървят нещата в кантората на Фрийман, където работи и Харди. Двамата с него тъкмо приключвахме, а тя имаше нужда от помощ в апартамента на Фрийман. Затова отидох с нея като истински самарянин.

— А защо изобщо беше отишъл при Харди?

— Точно затова си взех почивка през последните два дни. Двамата се опитвахме да накараме някой да се заинтересува и разследва типовете, които са били убити днес.

— Защо?

— Защото някой ни отправяше заплахи и Харди смяташе, че знае кой е. — Планът, който всички заедно — Харди, Глицки, Макгайър и Роук — бяха начертали, беше да се придържат възможно най-близо до истината по време на разпитите, които се очакваха. — Аз също.

— И чий интерес се опитвахте да привлечете? На „Управление и контрол“ ли?

Това беше отдел, който преди се наричаше „Вътрешен отдел“, и се занимаваше с простъпки от страна на полицаи.

— Не. Да кажем, че Харди се обърна към някои съдии, а аз потърсих друга държавна служба.

— Извън участъка? Искаш да кажеш, че си ходил във ФБР?

— Ходих в друга служба — повтори Глицки. — И без това всичко е доста спорно, Марсел. Важното е, че имах работа в кантората на Харди, защото щеше да ми е неудобно да я върша в Палатата. — Глицки разпери ръце с дланите нагоре, олицетворение на невинността. — Нали знаеш, че Джърсън ми отне случая Силвърман веднага след като разговарях с теб?

— Е, и?

— Не останах съвсем настрани. — Отново се облегна назад с делово изражение. — Вдовицата на Сам Силвърман ми е приятелка. Измъчваше я един въпрос и ми го зададе. Аз на свой ред го зададох на Кунео и Ръсел. След това Пол Тию беше изправен пред морална дилема във връзка с едни улики и се обърна към мен.

— И ти говори с него?

— Накратко.

— Смяташ ли, че нещо от това е свързано със смъртта му?

— Възможно е. Не вярвам, че се е самоубил.

— Кой го е убил тогава?

— Не знам, Марсел. Иска ми се да узная.

Лание направи гримаса:

— Един обективен наблюдател би казал, че в този момент си бил замесен, Ейб.

— Никога не съм твърдял противното. След като семейството ми беше заплашено, започнах да действам. И ти би направил същото.

— Добре. Панос каза същото днес. Опитвал си се да премахнеш типовете, които днес са били убити.

— И Бари Джърсън ли съм искал да премахна? — малко грубо си позволи да попита Глицки. — Освен това съм искал да направя всичко с помощта на Джон Холидей, който е издирван за убийство, така ли? Да не би да вярваш, че може да съм участвал във всичко това, Марсел? — Наведе се напред и каза по-меко: — Опитвах се да намеря изход от тази бъркотия. — Въздъхна. — Добре, защо да не ти кажа. Познаваш ли Бил Шайлър от ФБР? Поговори с него.