Читать «Пълзящият хаос» онлайн - страница 3

Съвземайки се най-после от вцепенението, в което ме бе захвърлил този неестествен спектакъл, осъзнах, че моята реална физическа опасност бе остра. Дори докато гледах втренчено, брегът бе изгубил доста метри и не след дълго къщата щеше да падне погребана в отвратителната яма на бичуващите вълни.След което побързах към срещуположната страна на зданието и откривайки врата, преминах веднага, заключвайки я след мен с любопитен ключ, който бе окачен отвътре. Погледнах повечето от странният район около мен, и забелязах странна преграда, която ми се струваше, че съществува между враждебния океан и небосвода. От двете страни на подаващата се издатина преобладаваха различни състояния. На ляво от мен, както се бях обърнал към вътрешността, имаше спокойно море и величествени зелени вълни движещи се мирно под ясно светещото слънце. Нещо в природата и позицията на слънцето ме накара да потръпна от отвращение, но и тогава и сега не мога да кажа защо. Вдясно от мен също беше морето, но то бе синьо, спокойно и вълнуващо се тихо, докато небето над него бе по-тъмно и избелелият бряг по-скоро бял отколкото червеникав.

Обърнах поглед към земята и открих с изненада растителност, която не приличаше на нищо, което бях виждал или чел. Очевидно беше тропична или най-малкото суб-тропична — заключение родено от постоянната горещина на въздуха. Понякога си мислех, че мога да открия странни прилики с флората по моята родна земя., представяйки си, че добре познатите ми растения и храсти могат да се сдобият с подобни форми поради радикална промяна на климата, но гигантските и вездесъщи палмови дървета бяха очевидно чуждоземни. Къщата, която току що бях напуснал бе много малка, малко по-голяма от колиба, но тя очевидно бе мраморна и архитектурата й бе странна и сложна, включваща странно но привлекателно сливане на западни и източни форми. В ъглите имаше Коринтски колони, но покривът от червени керемиди беше подобен на този на Китайска пагода. От вратата към вътрешността на земята се простираше пътека от необичайно бял пясък, около метър широка и очертана от всяка страна с величествени палми и непознати цъфтящи храсти и растения. Тя лежеше по посока на страната на издатината, където морето бе синьо и брегът бе по-скоро белезникъв. Първоначално беше малко на върха, след това достигнах наклонен връх. Зад мен видях сцената, която бях напуснал, цялата издатина с колибата и черната вода, със зеленото море от една страна и със синьото море от друга, и прокоба неназована и неназовима надвесила се над всичко. Никога повече не я видях и често се чудех… След този последен поглед закрачих напред и разгледах панорамата на вътрешността пред мен.

Пътеката, както бях отбелязал, се извиваше отдясно на брега и продължаваше навътре. Отпреди наляво забелязах удивителна земя включваща хиляди акри земя, покрита с поклащаща се тропическа растителност по-висока от главата ми. Почти на границата на погледа ми имаше гигантско палмово дърво, което изглежда ме очарова и ми махаше. По това време учудването и бягството от заплашващият ме полуостров бяха главно разсеяли страха ми, но като се спрях и паднах изтощен на пътя, копаейки с ръце в топлия, избеляло-златен пясък, ново и остро чувство за опасност ме завладя. Някакъв ужас в свистящата висока трева сякаш прибавен към този на зловещото пулсиращо море, и аз започнах да викам високо и несвързано: